My Blog

50

Никой не ме е наранявал повече от теб. Едва се събудих сутринта. Не защото нямах сили, напротив не исках да се събуждам и отново да живея в кошмар. Не мога да ям, едва гледам, не мога да спя. Мъча се. Всеки ден. Не може ли просто да се измъча за последен път и всичко да спре. Писна ме когато ме питат "как си" да отговарям "добре съм", защото знам че трябва да съм. Защото на никой наистина не му пука как си, дори и да му кажеш той как ще ти помогне. Писна ми аз на себе си вече да не мога да помогна. И да мисля само за това как искам да свърши всичко и кога ще свърши.