My Blog

Послание

Начи тва се отнася за най-добрите ми приятелки.
Разбирам че имам голяма вина в ситуацията. И че не мога да се поправя моментално. Знам че я нараних и тва ме убива вътрешно. Обаче от къв зор като си замине една заминавате всички а? Щото аз се чувствам като излишно парче върху нареден вече пъзел. И тва парче само загрозява картинката и не му е мястото там. Абсолютно всички ме карате да се чувствам така. Като ми кажете "айде да говорим" ми обеснявате какви неща трябва да поправя в себе си, и аз се опитвам да го правя и го. 10 000 неща ще ми кажете и аз пак ще се опитам да ги поправя. Ама вие аз едно нещо да искам от вас, ще го направите за два дена колкото да отчетете присъствие. Щот нали всички много ме обичате само като правя нещо за вас. Мани ги парите тва е последното нещо. Като на всички толкова ви пука за мен, що не ме питате как съм. Що мнението на един трябва да е мнението на всички. Казвате ми говори с нея. А с мен кой ще говори? Защото никога не съм била егоист с вас. Никога. Квото е било мое, било е и ваше. Заебахте ме всички заради пълна тъпотия, когато имах нужда от някой. И после пак се върнах и се правех че ми е все тая за тва и че нищо няма. И сега втори път а? Не ме разбирайте погрешно обичам всяка една от вас безумно много. И ми пука също толкова много. Седя ви пред училището с часове за да се видим. И си отлагам и премествам уроци, карам се с майка ми за вас, защото постоянно ви защитавам пред нея и обеснявам как наистина сте ми приятели, а не използвачи. Всеки път като ме засегнете по някакъв начин седя и мълча, защото не искам да става спор. Баба ми вчера ме видя да плача и ме пита "Майче добре ли си? Защо плачеш?" И кво трябваше да ѝ отговоря. Казах ѝ че просто ми се плаче. Съжалявам наистина ако съм постъпила грешно към някоя от вас. Обаче докато вие сте заедно и ич ви не е. Аз буквално умирам от вътре.
Тъпо ми е затова че казах тези неща, но наистина понякога се чувствам излишна покрай вас. И наистина много ви обичам.