My Blog

56

Аз няма вече на кой да кажа и няма човек на който да му се занимава с мен и да ме слуша и подкрепя....затова пак пиша тук. Живота ми е траги-комедия. Толкова е жалък, че чак е забавно за останалите. Чувствам се излишна и отхвърлена от всякъде. Сякаш единственото ми място е на леглото, свита на кълбо, плачеща мислейки си че така олеква. Пушеща цигари, надявайки че когато изкарам дим, изкарвам и болката. Пиейки алкохол, молеща се че той помага да забравя. Тренираща тичане, защото се опитвам да избягам от пагубните ми мисли. Боли да дишам, да ходя, да слушам и говоря. Боли да съм щастлива.