Липсваш ми,
във всяка една самотна секунда.
Липсваш ми,
във всяка вдна мъчителна минута.
Липсваш ми,
във всеки изгубен час.
Липсваш ми...
А само ако знаеше колко самотна съм аз.
Сълзите ми се загубиха вече,
а болката така ми прече.
Пречи ми да дишам,
пречи ми да мисля.
Без теб денят ми е скучен,
безмислен и някак си изгубен.
Казвам си, ще спре това страдение,
ще спре това мъчително изпитание.
Но стахът ми уви,
надделява в тези кратки моменти.
Страх ме че като се върнеш ти,
още ще боли.
Или няма да е същото като преди.
Обещай ми ти,
че няма да се промениш.
Обещай ми,
че страхът ще победиш.
Обещай ми,
че като се върнеш няма пак да отлетиш.
Обещай ми,
че пак над мен ще бдиш.
Обещай ми,
че накрая пак ще сме само аз и ти...
YOU ARE READING
My Blog
No FicciónИстория от както бях на 13 до днес. Животът ми, всяка трудност и всеки щастлив момент който съм имала. (Е почти😉)
