8

416 35 6
                                    

Техьонг въздъхна и плахо почука на вратата на Джънгкук.
Излезе мила жена и се усмихна на Техьонг.

Техьонг:
-Добър вечер, госпожо Джеон.

Г-жа Джеон:
-Добър вечер, Техьонг. Джънгкук е в стаята си..

Изведнъж настроението на жената се смени и изглеждаше доста притеснена.

Г-жа Джеон:
-А случайно да знаеш какво се е случило на Джънгкук? Дойде си разплакан и не ми говори..

Техьонг:
-Аз съм виновен.. Скарах му се за нищо.

Г-жа Джеон:
-Това ли било? Боже.. Моля те.. Успокой го.

Техьонг:
-Разбира се.

Жената се отдръпна от вратата и пусна Техьонг да влезе.

Те се качи нагоре по стълбите и почука продължително на вратата. Никой не отговори, затова направо влезе. Джънгкук стоеше на леглото и плачеше..

Джънгкук:
-Какво правиш тук??? МАХАЙ СЕ!

Техьонг:
-Куки..

Джънгкук:
-Махни се! Не те искам тук!

Техьонг:
-Моля те.. Нека обясня!

Джънгкук:
-НЕ! ИЗЛИЗАЙ!

Техьонг:
-ДЖЪНГКУК, ЧУЙ МЕ! Не исках да прозвучи така!

Джънгкук:
-НАПРОТИВ, ТИ КАЗА, ЧЕ НИКОЙ НЕ МЕ ОБИЧА!

Техьонг:
-АЗ ТЕ ОБИЧАМ!!!

Джънгкук отвори устата си за да каже нещо, но Техьонг вече беше тръгнал вратата и излязъл..

*бавно умирам от скука

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

*бавно умирам от скука.*

Because I love youМесто, где живут истории. Откройте их для себя