Because I love you

30

Техьонг:
-Кук, тази стъпка я правиш грешно. Трябва да скочиш на ляво, не на страни.

Джънгкук:
-Така ли?

Техьонг:
-Да.

Джънгкук:
-Изморих се вече.. Кога ще имаме почивка?

Техьонг:
-Още малко. Можеш да изтраеш толкова.

Джънгкук:
-Краката ме болят, хьонг..

Техьонг:
-Нищо ти няма.

Джънгкук направи тъжна физиономия и се доближи до Техьонг, хващайки го за ръката.

Джънгкук:
-Наистина боли..

Техьонг:
-Оф.. Добре. Стига толкова за днес.

Техьонг се запъти към пейката, която беше в залата им и седна до Джимин, който не игра изобщо.

Техьонг:
-Хей, Чим.. Какво ти има?

Джимин:
-Ами.. Нищо.

Техьонг:
-Не е нищо. Изобщо не си играл днес. Нещо е станало.

Джимин:
-Не, Те.. Нищо ми няма, наистина.

Техьонг:
-Добре.. Ще ти повярвам, но не си въобразявай, че не те видях как куцаше.

Джимин:
-Когато кажа, че нищо ми няма значи е така.

Чим стана от пейката и излезе от залата.

Hopeee:
Мочи, днес не танцува..

Jiminieee:
Защо ли..

Hopeee:
Виж, извинявай ако съм бил прекалено груб.. Просто исках да те задоволя.

Jiminieee:
Не съм казал, че си бил груб.. И не се сърдя.. Спокойно.

Hopeee:
Щом казваш.
Знаеш ли какво стана, когато си тръгна ?

Jiminieee:
Какво? Кажи ми ако е нещо интересно.

Hopeee:
Дълга история. Отвори ми, пред вас съм.

Jiminieee:
Идвам.

Чим се изправи от леглото и се запъти към входната врата.
Отвори и видя гаджето си, държейки букет с любимите цветя на Чим- рози.

Хосок:
-За най-прекрасното момче на планетата.

Хосок се усмихна и му подаде цветята.
Очите на Джимин заблещукаха и се изчерви.
Протегна ръчичките си и взе букета.