Because I love you

2

Tete:
Хей...

Jungshook:
Хей

Tete:
За вчера...

Jungshook:
Какво е станало вчера?

Tete:
Не ми харесва да се правиш, че не знаеш...

Jungshook:
Не знам за какво говориш.

Tete:
Както и да е. Не е за по телефона... Отвори ми. Пред вас съм.

Jungshook:
Добре.

Джънгкук остави телефона и плахо слезе да отвори на Техьонг.
Бавно отвори вратата, а другото момче стоеше пред нея, скръстило ръце.
Кук я отвори изцяло и се почеса зад врата.

Джънгкук:
-Хей...

Техьонг:
-Може ли да вляза?

Джънгкук:
-Аа.. Д-да. Влез.
Те пристъпи към Джънгкук.

Джънгкук:
-Седни на дивана. Искаш ли нещо за пиене?

Техьонг:
-Не. Искам само да поговорим.

Джънгкук седна бавно на дивана и погледна към Техьонг.

Джънгкук:
-За какво?

Техьонг:
-Защо си мислиш, че не се сещам?

Джънгкук:
-Ами... Добре. Давай направо.

Техьонг:
-Ами това, за което искам да си поговорим е... ЗАЩО ВЧЕРА СИ ТРЪГНА БЕЗ ДА МИ КАЖЕШ?

Джънгкук го погледна учудено...

Джънгкук:
-Това ли е???

Техьонг:
-Да. Какво друго?

Джънгкук:
Той не се сеща!!!
-Ами нищо... Стана ми лошо и затова. Казах на Джимин хьонг.

Техьонг:
-Трябваше да кажеш на мен. Щях да ти помогна.

Джънгкук:
-Ако това беше разговора те моля да си вървиш...

Техьонг:
-Да, това беше...

Джънгкук:
-Тогава "чао".

Техьонг:
-...Чао.

Кук стана и отвори вратата.
Те излезе.

Джънгкук:
-И Техьонг!!!

Техьонг:
-Какво?

Джънгкук:
-Кога е тренировката?

Техьонг:
-Днес от 13:45.

Джънгкук:
-Добре.

Техьонг:
-И без прегръдка за довиждане?

Джънгкук:
-Забравих...

Малкия протегна ръце и обви Техьонг с тях.

Те се усмихна и след това тръгна от къщата на Кук.