Because I love you

51

~1 година по-късно~

Джънгкук:
-Докторе, какво му е??

Джънгкук погледна с насълзени очи доктора и зачака отговор.

Доктора:
-Ако не се намери донор до седмица ще умре.

И сякаш в този момент буца заседна в гърлото на Джънгкук. Всяка надежда от него се изпари..

Джънгкук:
-Донор... За какво??

Доктора:
-Сърце. Пожелавам ви късмет, защото трудно се намират доброволци.

Джънгкук затвори за миг очи, колкото да преглътне болката и да разсее сълзите.

Джънгкук:
-А няма ли друг начин?

Доктора:
-Не, момче.. Съжалявам.

Кук кимна бавно и излезе от кабинета.
Влезе в болничната стая на Техьонг и си лепна фалшива усмивка, преди по-големия да е разбрал..

Джънгкук:
-Техьонги!

Кук отиде и прегърна гаджето си.

Техьонг:
-Куки! Как мина училище?

Джънгкук:
-Ами беше супер. Даже повече от добре.

Техьонг:
-Радвам се за теб. Иначе как си?

Джънгкук:
-Добре. Щом и ти си добре.

Техьонг:
-Виж.. Искам да седнеш. Предполагам доктора ти е обяснил..

Джънгкук:
-Да..

Техьонг:
-Но спокойно.. Ще се намери донор. Ще успеем и ще продължим все едно нищо не се е случвало, нали?

Джънгкук:
-Да. Надявам се..

Малкия не вярваше това да се случи.. Знаеше, че оттук измъкване няма.

Техьонг:
- Когато ме изпишат, първата ми работа ще е да-

Джънгкук:
-Техьонг.. Почини си сега. Не си спал цяла нощ.

Техьонг:
-Но ти също.

Джънгкук:
-Техьонги..

Техьонг:
-Ух..

Джънгкук:
-Ще сляза до долу да си взема нешо за пиене. Ти искаш ли нещо?

Техьонг:
-Да.

Джънгкук:
-Какво?

Техьонг:
-Искам целувка.