Джънгкук се събуди и се изправи рязко в леглото си..
Болките в корема му бяха непоносими..
Тъй като родителите му бяха на командировка, той беше сам в къщата..
Събра сили да вземе телефона си и веднага звънна на човека, който би му помогнал по всяко време..
Кук:
- А-Ало..
Те:
-Куки, плачеш ли??
Какво има?
Кук:
- Те-Техьонги..
Боли ме корема.. Страшно много!
Те:
-Дръж се, идвам..
Техьонг затвори телефона и веднага започна да се облича..
Джънгкук се изправи и влезе в банята. Изплакна си лицето със студена вода.
Болката се усилваше.
Джънгкук започна да плаче, но не можеше да направи нищо друго освен да чака хьонга си..
~~~
-По добре ли си сега?
Каза Техьонг, завивайки Джънгкук с третото под ред отдеало.
Джънгкук:
- О-Още ми е студено..
Техьонг изцъка и стана от дивана..
Техьонг:
-Къде по дяволите оставих термометъра..
Изгубил съм го.
Те седна до Джънгкук и нежно допря устните си до челото на по-малкия.
Техьонг:
-Нямаш температура.
Джънгкук:
-Гади ми се..
Техьонг:
-Ще ти дам хапче.
Джънгкук кимна бавно.
Техьонг влезе в кухнята и след малко се върна с хапче и вода..
Техьонг:
-Изпий го.
Джънгкук взе хапчето и го изпи.
Те легна до него и го прегърна силно.
Техьонг:
-След малко ще се оправиш.
Джънгкук:
-Добре..
ESTÁS LEYENDO
Because I love you
Fanfiction"Толкова много звезди на небето, а ти блестиш най- силно от всички" Tae-Top Jungkook-Bottom Наслаждавайте се
