36

341 26 15
                                    

Джънгкук се събуди и се изправи рязко в леглото си..
Болките в корема му бяха непоносими..
Тъй като родителите му бяха на командировка, той беше сам в къщата..
Събра сили да вземе телефона си и веднага звънна на човека, който би му помогнал по всяко време..

Кук:
- А-Ало..

Те:
-Куки, плачеш ли??
Какво има?

Кук:
- Те-Техьонги..
Боли ме корема.. Страшно много!

Те:
-Дръж се, идвам..

Техьонг затвори телефона и веднага започна да се облича..

Джънгкук се изправи и влезе в банята. Изплакна си лицето със студена вода.
Болката се усилваше.
Джънгкук започна да плаче, но не можеше да направи нищо друго освен да чака хьонга си..

~~~

-По добре ли си сега?

Каза Техьонг, завивайки Джънгкук с третото под ред отдеало.

Джънгкук:
- О-Още ми е студено..

Техьонг изцъка и стана от дивана..

Техьонг:
-Къде по дяволите оставих термометъра..
Изгубил съм го.

Те седна до Джънгкук и нежно допря устните си до челото на по-малкия.

Техьонг:
-Нямаш температура.

Джънгкук:
-Гади ми се..

Техьонг:
-Ще ти дам хапче.

Джънгкук кимна бавно.
Техьонг влезе в кухнята и след малко се върна с хапче и вода..

Техьонг:
-Изпий го.

Джънгкук взе хапчето и го изпи.

Те легна до него и го прегърна силно.

Техьонг:
-След малко ще се оправиш.

Джънгкук:
-Добре..

Because I love youWhere stories live. Discover now