Because I love you

7

Техьонг се събуди пръв и се протегна по навик, без да се досети, че малкия бе заспал на гърдите му..

Мамка му!

Джънгкук се размърда почти неусетно и измрънка нещо неразбираемо..
След това несъзнателно размърда ръката си и я сложи върху боксерките не Техьонг, леко натискайки я..
Все още спеше.
Техьонг ококори очи и погледна надолу.. Прехапа устна и леко хвана ръката на малкия, като я премести.
И точно това не трябваше да прави, защото малкия се събуди.

Джънгкук:
-Колко е часът?

Кук протегна ръчички и потърка очите си..

Техьонг:
-8:20.. Още е рано. Искам да си поспиш още малко. Днес не си на училище.

Джънгкук:
-Не.. Не ми се спи.

Техьонг:
-Сигурен ли си? Ти спиш до късно.

Джънгкук:
-Не искам, хьонг..

Техьонг:
-Добре тогава. Ела да сготвим.

Джънгкук:
-Нали знаеш кой ще сготви?

Техьонг:
-Наясно съм. Поне ела да ми правиш компания.

Кук стана и последва Техьонг в кухнята.

~~~

Както винаги, Техьонг готвеше нещо, а Джънгкук си играеше на телефона, почти без да му обръща внимание.
Изведнъж се чу известие от съобщение.
Техьонг погледна към малкия, който се усмихваше широко..

Техьонг:
-Кой ти писа?

Техьонг:
-Ей? Защо не ми говориш?

Джънгкук:
-А.. Аз.. Извинявай, не те слушах.

Техьонг:
-Нервиш ме.

Техьонг грабна телефона на малкия и се облегна на плота, разглеждайки съобщенията.

Yoon_gay:
Как си, сладкиш?
Липсваш ми вече.

Техьонг:
-Чакай.. Ама кой е този???

Джънгкук:
-Казва се Юнги.. Запознахме се в дискотеката онази вечер, но ти беше прекалено пиян за да забележиш, че изобщо не нямаше.

Техьонг:
-На колко е този?

Джънгкук:
-Почти на 30..

Техьонг:
-КАКВО???? 30? ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ? КАКВО ТИ ИМА??? КАК ЩЕ СИ ПИШЕШ С 30 ГОДИШЕН!?!?!??!??

Джънгкук:
-Аз.. Извинявай, хьонг.. Просто.. Просто е много красив и.. Мил с мен.

Техьонг:
-ДЖЪНГКУК!

Малкия настръхнат от тона на по-големия и леко се сви..

Техьонг:
-Имаш ли си на идея какво иска този от теб? НАЛИ ЗНАЕШ, ЧЕ НЕ ИСКА ПРОСТО ДА ТЕ ЦЕЛУНЕ И ДА СЕ ГУШКАТЕ?? ТА ТОЙ Е НА 30?!?!? НИКОГА НЕ БИ ТЕ ОБИЧАЛ!! ЗНЕШ ЛИ КАКВО ИСКА??? ДА ТЕ ИЗЧУКА БЕЗМИЛОСТНО В НЯКОЯ ТЪМНА УЛИЧКА И ДА ТЕ ОСТАВИ ДА РЕВЕШ!

Джънгкук не успя да сдържи сълзите си и просто се качи в стаята на Техьонг, като си взе раницата. След това хлипайки напусна къщата.

Техьонг:
-Не, чакай! Не исках да прозвучи така..

Джънгкук се отдалечи и остави Техьонг сам..

*мой жалък опит да нарисувам нещо хубво.*