Because I love you

20

Джънгкук:
-НЕ, ТЕХЬОНГ!!!

Те се засмя и напъха голямото парче месо в устата на Джънгкук..

Кук пусна сълзичка, но го пое цялото..

Техьонг:
-Добро момче.

Джънгкук преглътна и погледна Техьонг..
*😉😉*

Джънгкук:
-Беше горещо..

Техьонг:
-Извинявай, не знаех.

Г-н Чон:
-Вие сте луди.

Майката на Джънгкук остави последната порция с храна на масата и най-накрая седна на стола си..

-Е, Техьонг.. Напредвате ли в тренировките?

Техьонг:
-Мисля, че да.. Надявам се да се представим на ниво.

Г-н Чон:
-Аз пък съм сигурен. Вие сте сплотен отбор и се подкрепяте. Какво повече?

Техьонг:
-Имате право.

Г-н Чон:
-Не ми говори на "Вие".. Странно ми е.

Техьонг:
-Извинявай.

Г-н Чон:
-Няма защо.

Джънгкук:
-Техьонги, наяде ли се?

Техьонг:
-Да. Ами ти?

Джънгкук:
-Да. Ела в стаята ми.

Техьонг:
-Добре.

Двамата станаха от масата и се запътиха към стаята на Джънгкук.

Джънгкук:
-Техьонги, спри да ми щипеш бузите!!! Боли ме!

Техьонг:
-Ама много са меки, боже!!! Може ли само да ги пипна още веднъж!!???

Джънгкук:
-НЕ!

Техьонг:
-Добре, тогава ще ги целуна.

Джънгкук:
-Добре.

Техьонг целуна по-малкия по бузата..

Техьонг:
-Боже, ще ги изям.

Джънгкук:
-НЕЕЕ!!

Те се засмя и отвори вратата на стаята на малкия..
Замръзна на място.

Техьонг:
-Кук.. Я ела малко.

Джънгкук:
- Какв-
БОЖЕ ГОСПОДИ!!!

Техьонг:
-Това не съм го очаквал..

Джънгкук:
-Ама и аз.. ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ НА МОЕТО ЛЕГЛО???

Техьонг:
-Искаш ли да ги оставим и да отидем в хола..?

Джънгкук:
-Да.. Добре..

Кук затвори бавно вратата и с Техьонг слязоха долу..

Г-жа Чон:
-Вие двамата... Защо сте толкова пребледняли??

Джънгкук:
-Мисля, че ще имаме малки кученца..

Сладур

*уплаших са*