Because I love you

9

Jung_kook:
Техьонги.. Извинявай за днес.. Бях много глупав..

Jung_kook:
Моля те, пиши ми..

Jung_kook:
Техьонги.. Не се прави на сърдит.. Никога не си ми бил сърдит до сега.. Не ми харесва..

Jung_kook:
Знам, че ме обичаш, и аз също теб. Все пак ти си ми като по-голям брат.

Г. Т. Т.
Той дори не знае по какъв начин го обичам. Мисли, че сме братя...

Jung_kook:
Моля те, Техьонги.. Не ми се сърди.. Знам, че ти пука за мен.. Не ме разстройвай.. Моля те напиши нещо..

Г. Т. Т.
Милото ми Куки... Сърцето ми се къса.. Не мога да му се правя на сърдит.. Той нищо не е направил.

Tae_hyung:
Не се сърдя.

Jung_kook:
Тогава защо си тръгна така?

Tae_hyung:
Някой друг път ще ти кажа..

Jung_kook:
Добре.. Казвам ти чао, защото трябва да тръгвам на училище.

Tae_hyung:
Не.. Изчакай. Аз ще те закарам.

Jung_kook:
Хубаво.

~~~

Джънгкук чакаше Техьонг почти до къщата му, която не беше далеко от тази на Кук.
Изведнъж вратата се отвори и Техьонг излезе. Усмихна се на малкия.

Техьонг:
-Защо дойде? Щях да те взема от вас.

Д

жънгкук:
-Ами.. Не исках да ти удължавам пътя.

Техьонг:
-Божее..

Те се наведе и ощипа едната бузка на Джънгкук.

Джънгкук:
-ООХ!! ЗАБОЛЯ МЕ!

Техьонг се засмя от бебешкото поведение на Джънгкук.

Техьонг:
-На 18 си, а още се държиш като бебе.

Кук се намръщи и влезе в колата.
Техьонг последва примера му и тръгнаха към училището.

Техьонг:
-Знаеш ли... Много си сладък.

Джънгкук:
-Да, хьонг. Казвал си ми го много пъти.

Техьонг:
-Може и да си прав.

Техьонг:
-А какво стана с този Юнги? Още ли си пишете?

Джънгкук се поколеба, но накрая реши да излъже Техьонг.

Джънгкук:
-Не.. Блокирал съм го.

Техьонг:
-Ах, добре.

Следващия момент
премина в мълчание. Никой не обели и дума.
Вече бяха пред училището, когато Техьонг паркира пред входа.

Техьонг:
-Айде, заек. Училището те чака.

Джънгкук:
-Охх. Не ми се ходи.

Техьонг:
-Ама трябва, айде слизай.

Кук отвори вратата си и слезе. Запъти се към входа на училището, когато Техьонг извика от колата..

Техьонг:
-ДОБРЕ, ДЖЪНГКУК, ДОБРЕ!

Кук се обърна и видя Техьонг скръстил ръце.
След това бързо се досети какво иска хьонга му.
Обърна посоката на пети и отиде при Техьонг.
Те се правеше на сърдит отново.
Кук се усмихна и го прегърна.

Джънгкук:

-Чао.

Техьонг:
-Чао, че да не закъснееш.

Тая песен започна да ми харесва.