Because I love you

47

Седмица по-късно~

Джънгкук се прибра изморен от училище и отвори вратата за къщата на Техьонг..

Джънгкук:
-ТЕХЬОНГИ?????

Техьонг:
-В кухнята съм, зайче!

Джънгкук се усмихна и се обърна, влизайки в кухнята.
Пусна раницата си и се метна на гърба на Техьонг, овивайки крачета около кръста му..
След това сложи глава на рамото на Те и надникна в тенджерата.

Джънгкук:
-Какво ми готвиш???

Техьонг:
-Нещо, което ще ти хареса.

Кук се усмихна..

Джънгкук:
-А защо...?

Техьонг:
-Без повод.

Джънгкук се натъжи от отговора на Техьонг..

Г. Т. К.
Той не помни рожденния ми ден..

Джънгкук:
-Аз ще отида да се изкъпя..

Техьонг го дръпна за блузата и го постави на стола...

Техьонг:
-Преди всичко искам да се нахраниш добре.

Джънгкук:
-Не съм гладен..

Техьонг:
-Сядай на масата!

Кук трепна и започна да се храни..

~~~

Техьонг:
-Куки, ела..

Джънгкук:
-Защо..?

Техьонг:
-Ела де.

Кук се доближи до хьонга си.
Техьонг сложи плат на очите на Джънгкук и я върза отзад.

Джънгкук:
-Хьонг, какво правиш?

Те се доближи до ухото му и прошепна..
-Доверяваш ли ми се?

Джънгкук само кимна..

Техьонг го вдигна като булка и закрачи към горния етаж..
Кук усети, че няма допир до земята и сложи ръцете си на врата на Техьонг.

След малко усети, че Те го пуска бавно.
Крачетата му допряха студените плочки на банята..
След малко аромата на рози достигна нослето му.
Техьонг отвърза плата, позволявайки на Джънгкук да вижда..

Кук сложи ръце на устата си..

Джънгкук:
-Това... Ти ли го направи?

Техьонг:
-С помощта на Джимин и Хосок.. Харесва ли ти?

Джънгкук:
-Да... МНОГО!

Техьонг:
-Ще влизаме ли?

Джънгкук:
-.. Ние..?

Техьонг:
-Да.

Джънгкук:
-Аз... Срам ме е..

Техьонг:
-Не се срамувай от мен. А и няма от какво.

Джънгкук трепна щом усети ръцете на Техьонг на кръста си..

Техьонг:
-Искаш ли първо аз за да се отпуснеш?

Джънгкук кимна бавно..

Те беше само по панталони, така че не му беше много трудно.

Джънгкук:
-Хьонг..

Те влезе във ваната и погледна към по-малкия.

Джънгкук:
-Но.. Не гледай..

Техьонг:
-Виждал съм те вече..

Джънгкук:
-Ама..

Техьонг:
-Добре.. Няма да гледам.

Кук плахо и несигурно се съблече и влезе във ваната..
Те се усмихна щом водата се размърда, а след малко усети ръчичките на Джънгкук, които увиха гърдите му.
Кук се сгуши в по-големия, така че да не може да види тялото му.

Техьонг:
-Куки, погледни ме.

Джънгкук:
-Техьонги..

Техьонг:
-Погледни ме, дори няма да отклоня поглед от очите ти.

Джънгкук изправи глава и погледна Техьонг.
Те се усмихна сладко..
Доближи се още малко и целуна нежно Джънгкук..

Техьонг:
-Честит рожден ден, зайче..