The mystery of me{h.s.}

Prologue

20.11.2014.

Природната картина.Дъждът, бурите, гръмотевиците, мълниеносните облаци, светкавиците- всичко това разтрисаше "Роуз Стрийт 81" онази вечер.

Анабел стоеше на меката мебел в стаята си . От слушалките и се чуваше дяволски силна музика. Бе отворила messenger и изглежда водеше интересна дискусия с някой. Погледна към олющенитения си черен лак и зачака. Започна да трака с дългите си нокти по масичката, която се намираше точно срещу креслото, на което се бе настанила.

След няколко минути тя получи смс, който гласеше :

" Довърши започнатото, Ани"

Анабел мразеше да я наричат нагалено и знаеше, че който и да беше написал този смс, му бе известен този факт.

Смени домашните си бели пухкави пантофки с черни и високи кубинки, сложи коженото си яке и взе ключа.

Майка и, любящата жена излезе, сякаш по часовник от хола.

" Ани , мила, накъде?"

" К'во те интересува" - отговори момичето, опитвайки се да изглежда все едно всичко е наред.

" Кажи ми, Ани, ти си ми дъщеря, трябва да знам къде си, а и виж колко е часа, много е късно. Не те пускам!"

Анабел погледна към комуникативното си средство, за да види късния час.

23:54

Обичайното време. Тогава...тогава тя излизаше, но не всяка вечер. Преди да каже каквото и да било , момичето получи още един смс.

" Мила, Ани, слизай!"

Анабел игнорира, каращата и се майка и завъртя ключа. Отвори вратата и излезе.

Отвън я чакаше едно момче с тъмна качулка и запалена цигара в ръка.

" Е , Ани, как върви проекта ни?"

Анабел хвана цигарата, дръпна си и издиша.

" Чудесно.Може би скоро ще го довършим. Трябва да се качвам, или ще спя тук." - посочи улицата, извивайки устата си на 0, за да направи кръгче.

Момчето кимна и отвори входната врата.

"Адиос" -прошепна и прехапа устната си.

Блокът им едва светеше, тъй като всички електронни средства бяха изключени. Не бе обикновен валеж, а буря.

Хората казват, че времето влияе на настроението ти. Е, Анабел винаги ли бе толкова мрачна?