В главата ми беше пълна бъркотия, а и реших да се прибирам.
Понечих да изляза от директорския кабинет,но нещо ме спря.Обърнах се назад.
-С-С-Стайлс.-Изплъзна се толкова тихо, едва доловимо. Защо заекнах? Изненадана ли бях или...или какво? Стегни се,Анабел.
-Да?.-усмихна се той, карайки очите му да заблестят. Не пусна ръката ми дори и за миг, дори гласа му не се повиши с октава.
Не исках това да се случва пред директора, защото...ами...неуместно е. Отворих дървената махагонова врата и излязох, като се откъснах от хватката на учителя по математика.
Излязох от входа на училището и се запътих към мини-паркинга, където имаше и спирка.
Изведнъж една ръка ме дръпна настрани.Е, стига де! Затегнах ченето си.
Чакай, това бе Ема.Слава Богу.Излеждаше притеснена. Тръгнах да казвам нещо, но тя ме прекъсна :
- Инаф ти е бясна!!!! - започна да размахва ръце и лицето и почервеня. Повдигнах вежда и я погледнах, с онзи поглед, който гласеше "коя?". Стоях неподвижно, докато Ем обясняваше. Бях се загледала в една точка.
- Инаф е Фани, само че на обратно.Не помниш ли ,като бяхме малки как им измисляхме прякори? На всички. Дори и на майка ти имаше. Исак. - погледна ме очаквателно и се засмя, като видях перфектните, равни и ултра бели, зъби.
Разбира се, че помня. Помня абсолютно всичко, с всяка подробност- от раждането ми , до сега на моя скапан животец. Единственото, което правих е какво? Да се преструвам. Хобито ми.
- Не помня вече. Беше отдавна, предполагам се е заместило от някой скорошен спомен.- ЛЪЖА! ЛЪЖА! ЛЪЖА НА ХОРИЗОНТА!!!! Защо лъжех единствения човек, на който се доверявах на 100%.Защо? Въпрос след въпрос, отговори - не.
Тя се намуси. Сведе глава към земята, която бе кална.Снощи имаше буря и за това е така.Предполагам.Ах, зима, колко те мразя. Правиш дните ми толкова къси, а нощите безкрайно дълги. Приближих се към нея и я целунах по челото.
- Да.- отсече едва тя. Нещо наистина и се бе случило. Но какво? Трябваше да разбера. Тя ми е приятелка, може да ми каже. Но не днес. Няма да я притискам повече.
- Е, Даркнес, ще ходиш ли на кафе днес. Ще се събираме мажоретките, футболния отбор и някои учители, нали се сещаш. - с весел тон това се изплъзна от устата и, намигайки ми.
KAMU SEDANG MEMBACA
The mystery of me{h.s.}
RomansaАнабел.Анабел Грейс. Дявола с ангелско лице, който караше дори и пода да настръхне. Момичето, което имаше точно две приятелки, от цялото училище, защото всички останали се бяха превърнали в нейни врагове. Въртеше всички на малкия си пръст, НО... за...
