The mystery of me{h.s.}

Chapter 16- Then you would be dead.

Седяхме на сивите камъни, а аз се озъртах за приближаващите хора. Или човек.
Бе в гората, усещах го, много наблизо.
Погледа ми не спираше на едно място, ту се притеснявах, ту гледах шумния град.
Виждах как разгневените шофьори натискаха клаксоните на колите си, опитвайки се да си проправят път из голямото задръстване.
Виждах и прилепените сгради, в този град, Господе, нямаше нито едно зелено място, на което може да се настаниш, да седнеш спокойно и да се отдадеш на размисли за живота.
Също така за секунда можех и да уловя всяко движение, но бях прекъсната.
Прекъсната, от ръката му, хванала моята, и краката ми в синхрон, следват неговите. Бягаме. Той знае къде. Вярвам му и не се притеснявам. Излизаме от гората по тесни пътечки , обсипани с малки камъчета и бистри ручеи. Не съм знаела за тези проходи преди. Слизаме със скоростта на светлината, или поне така ми се струва.
Някой ни следеше. И този човек, реши отново да повтори името ми. Чувах го, но от далече. Ние бяхме долу, човека - горе.
Влизаме в магазина за сувенири, който имаше наблизо. Няма камери, само охранители. Има много колекционерски фигурки и статуи, гоблини, направени с много труд, на ръка.
Излизаме и бягаме. Виждаме едно черно БМВ и се качваме в него, а аз глупачката - все още го следвам.
Той не открадна колата, защото имаше ключове за нея.
Тръгваме на някаква неизвестна посока, в планината. Виждам зеленина и се радвам, че скоро ще подишам чист въздух. Той ме поглежда, аз него също и започваме да се смеем. Какви глупости правихме преди, какви глупости правим сега!
Включвам интернета на телефона си. Писали са ми доста хора, с молба да погледна някаква статия. Чета.

" Издирван мъж.." - очите ми проследяват до най-долния ред " черно БМВ с жена, почти на неговата възраст, от наши източници знаем, че и тя е опасна".

Ококорвам се. Заповядвам му притеснено, да кара по-бързо, за да не ни открият, а той съвсем спокойно отговаря, че света е малък.
Въздишам и казвам, че не ми се живее зад решетките, момчето се обръща назад и там стоят два пистолета.
Заповядва мк да взема единия. Отказвам, няма да умирам на 16. Той се ядосва и изважда едни ръкавици, а след това ми дава пистолета.
Инструктира ме каква е мисията днес. И така станах съучастник. Не исках да бъда, но имах ли избор насред това нищо, което виждах?

Планината се разкъсваше на две по някакъв невероятно красив начин и посредата се бе образувал един малък и тесен път, по който минавахме сега.
Той ми казва, че....
Чакайте...кой е ТОЙ ли?
Матт Стивънс.
Кой е той и какво търси в живота ми?
Матт е мой полу-брат. Не, че е нещо скандално, но просто тук да се жениш повторно и да имаш полу-брат или полу-сестра, е нещо като грях.
Първото му обвинение е точнп за това, но той реши, че няма е да повече добро момче и започна да прави всякакви неща, влияещи лошо на досието му. Започна да се занимава с кражби на коли, измами, хазарт и дори понякога с наркотици. Майка ми, въобще не го харесваше първоначално, не че после мнението ѝ се промени де... исках да го опозная и да го почувствам като истински брат. Но понеже той бяга от закона не се виждаме много често, а на документи сме никакви, трудно ни се получава да се виждаме. Проблема е, че дори и когато това се случва той е зает с някоя от неговите "мисии" и винаги ме въвлича в тях.
Но никоя не е била толкова опасна. Чувствах, че мога да умра тук, все пак той не е мой пазител.

Срещу нас, в отсрещната лента караше едно прекрасно и чисто ново порше, на което ми останаха очите. Матт щракна с пръст, за да ме призове отново на земята.

- Добре ти взимаш от ляво, когато те излязат стреляш два пъти, като се опитваш да ги улучиш. Стреляла ли си с пистолет? - попита.

- Въздушна пушка, ако се брои.- усмихнах се и се направих, че стрелям с въображаема пушка.

- Добре, виж - каза и насочи един черен, лъскав пистолет към мен, а аз се притесних...дали наистина е професионалист? Той явно забеляза как започнах да тракам със зъби и отсече - не е зареден, спокойно. И тук хващаш спусъка, рамото изправено, прицелваш се в мишената и хоп- стреляш.- започна да обяснява.

- Но защо трябва да ги убиваме? - направих тъжна физиономия.

- Защото го заслужават, копелетата! Света е пълен с предатели! - изруга той. Видимо бе ядосан.

- Има много предатели, това е така, не отричам. Но какво ще постигнем, ако ги убием - помисли! - отвърнах, прекалено философски.

- Затвори си устата, че ще те гръмна! - извика още по-вбесен и ме погледна, като ирисите на тревисто зелените му очи, бяха потъмнели.

- Не би го направил, Матт, стига!

- Виж, Анабел, решил съм го! Така ще стане! Планирал съм го от много време! Няма да ме откажеш от това, заслужават го! Просто не мога да ти кажа всичко! Изиграй частта си без да бъркаш и те оставям.

- Ами ако сбъркам? - попитах невинно.

- Тогава ще си мъртва. - отсече сериозно и извъртя главата си на една страна.

----------
Бележка от автора:
Хейй!!
Добър ден/вечер!
Така ами...относно част 16, очаквах да е малко по-екшън като я писах, но нищо - следващата :д
И да...следете, коментирайте, харесвайте и да..
Чао. ❤