Екскурзията в Гърция.
Това бе основната тема за разговор между всички ученици.
Бе минала една седмица, белезите на Ема зарастваха, настроението ѝ се бе подобрило, всичко си беше по старому.
Седяхме в училищната столова и си говорихме общи приказки, обсъждахме живота, проблемите и радостите си.
Завъртях главата си на 180 градуса, тъй като някой извика името ми.
Опитах се да разбера кой го прави, защото освен демоните в главата ми, които ми подказват разни неща, чувах и оживени приказки на всякакви теми.
Ема явно бе забелязала как се узъртам на всички посоки, което може би е изглеждало малко зловещо. Удари ме леко по ръката, с цел да ме извади от транса, в който се намирах.
Сега и тя викаше името ми.
- Ъ...да? - отговорих аз, незнаейки за какво става въпрос.
- Остава един ден!!! - извика тя. Вълнението в нея просто преливаше.
- Да.- усмихнах се аз и продължих да се оглеждам.
В този момент в залата влезе Рот и ми се усмихна подигравателно.
- Любов.- прегърна ме. - Как е даскалчето? Пише ли ти шестички? - не сваляше ехидната си усмивчица от лицето си.
Извъртях очи и я игнорирах. Продължих да говоря с Ема, докато тя не ни прекъсна:
- Е, не ме игнорирайте де. - направи тъжна гримаса.
- Ти си го заслужаваш. - усмихнах ѝ се фалшиво и погледнах към огромната опашка, която се бе образувала.
Рот наистина много ме дразнеше. Бе толкова фалшива, да не говорим за дозата лицемерие, което живее в нея вече години наред..
- Анабел, какво ти е? Май не си в настроение, а? - погледна ме, като в очите и видях някаква човечност, но...объркала съм се.
- Не, не нищо просто си мислех , че единственото, което те интересува са клюките. - казах най-спокойно, като си откраднах една краставичка от чинията на Ема.
Леле, да знаете каква вкусна салата си бе взела. Вкусиш ли веднъж вкуса на рая, си оставаш там.
- Не е така, аз съм ти най-добрата приятелка! - сръчка ме с рамо и се усмихна приятелски.
- Не си. - ухилих се и привърших с обяда си.
Изправих се и бързо изтичах до коша, за да хвърля остатъците. В този момент през вратата влязоха група момчета, придружени с едно момиче, което ми се стори доста грозновато, слабо и просто.
ESTÁS LEYENDO
The mystery of me{h.s.}
RomanceАнабел.Анабел Грейс. Дявола с ангелско лице, който караше дори и пода да настръхне. Момичето, което имаше точно две приятелки, от цялото училище, защото всички останали се бяха превърнали в нейни врагове. Въртеше всички на малкия си пръст, НО... за...
