Ивето едва ме свести. Прибрах се. Взех си един приятен душ. "Не мисли за нищо. За нищичко не ти пука." говорех си. Излязох и се подсуших. Седнах на стола и си пуснах музика. Песента на Hollywood undead - We are винаги ми оправяше настроението.Отпуснах се, но не за дълго. Включвайки си интернета, на телефона ми излезна покана във Фейсбук. По принцип не се занимавам особено, но реших да погледна. Веднага оставих телефона, станах от стола и отстъпих назад. Той! Беше той! Името му е Петър! Той ми прати покана! Продължение на 30 мин не спрях да се кефя. Накрая приех. Не ми писа, но пак беше нещо. Легнах си късно и веднага заспах, уморена от изтощителния ден.
Събудих се късно. Излязох да потичам. Близо до блока ми имаше пътечка за бягане. Тичах известно време докато не се изморих и седнах на най-близката пейка. Извадих бутилката с вода. Понечих да отпия, но някой ме стреана и аз се полях цялата с вода. Страхотно. Ден, в който времето е хубаво за тренировка и сега не мога да тичам с мокри дрехи.
- Да му се не види, не виждаш ли, че пия вода. - обърнах се. Не очаквах именно Петър да стои точно пред мен. Помислих си, че е Ивето или някой друг.
- Опа, сори. Не видях, че пиеш вода. - засмя се като шест годишно лапе. Въпреки това се изчервих.
- Какво правиш тук? - смених темата.
- Дрехите ти са мокри.
- Отговори ми. - намусих се.
- Дойдох да потичам. Гледам, че и ти. - изкиска се.
- Да така е. Сега заради теб ще трябва да ходя вкъщи. Нямам други дрехи за тренировки. - троснах му се.
- Спокойно де. Ела у нас да се стоплиш. Ще ти се реванширам. Искам да си поговорим. - намигна ми.
- Не, благодаря.
- Защо?
- Едва ме познаваш и ме каниш на гости.
- Каня те, за да се опознаем. - усмихна се сияйно. - Айде идвай.
- Ужасен си. - съгласих се накрая. По пътя мълчахме. Не исках да проговоря, но исках да се засмее пак. Действа ми странно. Съсипвах се от мисли за Н.. Не ме е привличало друго момче. Как успя Петър да ми отвлече вниманието от...
- Ей какво ти е? - попита Петър, прекъсвайки мислите ми. Вече бяхме в кооперацията. Леле как съм се отнесла.
- Ам нищо нищо. - заекнах.
- Да не ти е лошо? - сложи ръка на челото ми. Да му се не види изтръпнах от допира му. Отдръпнах се и казах с усмивка:
