Чаках и двамата да излязат от директорския кабинет. Ако не беше директора, те щяха да се утрепят. Той е много мил човек.. Поне сега ги вразумява, а не ги наказва. Стоях права, но не спрях да се въртя в кръг. Заради тази сцена цялото училище започна да говори.. След малко излязоха. Бях скръстила ръце и тропах нервно с крак. Гледах ги ядосамо, дори и обидено. И двамата сведоха глави.
- Поли, моля те не ми се ядосвай.. Не исках да го ударя, но се ядосвам, че те манипулира. - Алекс пръв проговори.
- Ей копеленце малко.. - Петър започна да ругае.
- Млъкнете и двамата. - тропнах с крак и прехапах ядосано устната си. - Така , мили мой съученико. Ще бъдеш ли така добър да не ми се месиш в проблемите. Не е твоя работа. Намери си друго занимание. А ти, мили мой отворко. Бъди разумен бе, нали си по-големия? Ти да не си 7 годишен, та си тръгнал да се биеш? Имаш мозък в тая глава. Използвай го. Не мисли само за секс или за някво занимание да убиеш времето. Айде марш от тука, като свърша ще ти се обадя. И още нещо. Не съм предмет и не съм ничия! Ясна ли съм!? - и двамата кимнаха. - А ние- хванах Алекс за якето. - имаме часове. Не смених тона.
- Чакай. - изведнъж Петър ме задърпа към себе си и повдигна брадичката ми. - Ще купя продукти за лазаня. Нали ще ми направиш?
- Да ще ти направя въпреки че не си много послушен днес - въздъхнах и преди да ме пусне, ме целуна нежно и захапа устната ми.
- Айде тръгвай. - бях наистина изнервена. Алекс гледаше отчаяно?
- Съжалявам. - промърмори докато отивахме в час.
- Друг път не го прави. - лесно се ядосва и не ме манипулира, спокойно. По свое желание го правя. Колкото до думите ти... Не искам да имам такива отношения с теб. Предпочитам най-добри приятели. Искам да съм честна, а не да стане недоразумение после. - усмихнах се искрено.
- Добре де.. - промърмори и двамата влязохме в час.
***
Чаках Петър на спирката. Той така и не дойде затова направо отидох у тях. Не трябваше да го правя. Вратата беше отключена. Апартамента беше хаос. Чувах доста силни стенания. "Мале какво ли прави той?" попитах се с ирония. Започнах да събирам дрехите на момичето. На Петър ги оставих нарочно. Бях намислила нещо доста забавно. Отидох до хладилника и извадих шише с лимонена киселина. Идеална гарнитура. полях дрехите й с киселината и извадих едно парче торта в хартиена чинийка и взех нещата със себе си. Отидох до спалнята. Тя го "яздеше". Поне одеалото леко ги скриваше. Отворих врата веднага отидох до нея. Не гледах въобще тела и глупости само лицето й ми трябваше.
