Не можех да опиша болката, която ме убиваше бавно и мъчително. Струята кръв не спираше. Пред мен стоеше истински ужас. Едва продумах:
- К-кой си ти? -изкашлях кръв. "Нещото" застана пред мен. Усмихна се толкова зловещо и някак ме убиваше само с тази плашеща усмивка.
- Аз... кой съм аз? -започна да си задава въпроси. - Този въпрос са ми го задавали много често. Аз съм Кошмар. - зловещата усмивка не помръдна, остана на лицето му. Внезапно той ме вдигна във въздуха. Без да ме докосва. Почувствах замаяност, губех кислород, но и разум. Най-вече.. животът ми си отиваше. Спрях да плача. Усетих, че това е края. Щях да умра. Не знам как щях да се измъкна, но стигнах до този извод..
- Приготви се за вечен сън. - затворих очи, готова.
- Не и докато аз съм жив. - гласът на Петър ме стресна. Отворих очи. Видях как той се нахвърля върху "нещото" и се опитва да го убие. Изведнъж се сгромолясах на земята. Изкрещях от болка. Изгубих кислород от удара... И докато се усетих.. изгубих съзнание.
***
- Събуждай се, принцесо. - гласът на Петър се чу до мен. Отворих рязко очи и изкочих от леглото. Бях си в нашата стая, в леглото, сякаш нищо не е станало.
- Но,какво стана с "нещото"? - почнах да треперя при спомена.
- За какво говориш Поли? - каза той и ме гушна. Каква е тази реакция от негова страна? - Сънувала си кошмар. Милото ми, айде да ядем.
- Ам.. - кимнах и двамата отидохме в кухнята. приготвих закуската.. Може би е прав. Мобе би съм сънувала... Да сигурно така е станало.. пореден кошмар.
- Ммм днес смятам да поразпуснем малко и да се върнем към нашите си ... - застанс зад мен и ме гушна в гръб. Наведе се и захапа ухото ми. - забавления. - прошепна и ме целуна по врата. Оставих филиите и настръхнах. Извих глава назад.
- Може би си прав. - задишах тежко като ме хвана за задника.
Плясна ме изведнъж и подскочих.
- Липсваше ми това. -вдигна ме и ме пренесе в спалнята. Първото, което направи бе да ми разкъса дрехите. Започна да шари с ръце по кожата ми. Дишах накъсано и тежко при всеки негов допир. Започна да ме целува. Мина на врата и така се спускаше надолу. Подлуди ме. Кръвта ми бушуваше.
- Липсваше ми тялото ти - захапа ме за врата и простенах - стенанията ти. Мекотата на кожата ти. -прокара ръка по гърдите ми. - Да не говорим за гърдите ти. - шепнеше ми. Дранещо, закачливо. Откачих.
- Ох не издържам. - застана върхи мен и се съблече. Веднага потъна в мен. Тялото ми инстиктивно се изви исе притисна в него. Изстенах силно, а той изръмжа.
- Искам да крещиш името ми - изръмжа още веднъж. Кимнах и щом ме тласба силно, изкрещях.
- Петре !! - на всеки тласък крещях и стенех. Той се наведе и ме заьелува жадно.
- Ти си моя, само моя! - тласна ме силно и изквичах. Впи пръсти в задника ми и ми захапа долната устна.
- Обичам те - казахме едновременно и се усмихнахме.
***
Почувствах се омекнала,силите ме напуснаха. Бях като труп. 3 пъти го правихме. Лично аз съм изъощена.
- Беше.. - промърмори.
- Липсваше ми това. - усмихнах му се.
- И на мен. - отдъхна си и ме придъпа към себе си. Облегнах се на рамото миюу и се сгуших. Трудно е да се опише с думи това чувство. В неговите ръце, сякаш бях... на правилното място..
- Ти си една доста буйна царица. -засмя се той и ми повдигна брадичката. Изчервих се и лекичко се целунахме по устните.
- Майка ти къде е? -попитах и той ме погледна странно.
- Излезна, защо?
- Какво се случи?
- Ами.. не помниш ли духа?
- Помня го но..
- Спасих те, но ти припадна, спокойно мила. Всичко е наред. - бавно и нежно целуна челото ми и ме погали по бузата.
- Днес искаш ли да излезнем навън? Можем да се поразведрим някъде?
- Мммм ходи ми се на боулинг . - промърморих.
- Ще идем тогава - изведнъж стана и ме вдига. Мигновено изпищях и се засмях.
- Пусни ме бее.
- АААААА няма да го бъде. - пренесе ме във банята, протегна се с едната ръка и пусна топлата вода, напълни ваната и сипа пяна. Веднага ме хвърли в нея и аз изпищях силно, поради горещата вода.
- Ще ме изгоршшшшш -ядосах се.
- По скоро ще те разтопя. - той влезе при мен, приближи лицето си на милиметри от моето, притискайки ме във ваната, подпря се на нея и ме зацелува. Потопих се в мисли... За няколко месеца животът ми се преобърна. Всичко това ме накара да се замисля... какво те първа ми предстои?
Край на първа част от историята.
