Рязка болка в гръбнака ме събуди. Отворих очи, вече не се намирах вкъщи. Бях завързана за един стол. Паникьосах се. Започнах да треперя, не знаех къде съм и щях да ревна. " Успокой се, успокой се и намери покоя в себе си. " Казах си и затворих очи. Поех рязко дъх и издишах бавно. Отворих отново очи и се огледах. Намирах се в някаква празна стая. Въжето жулеше ръцете ми. Трябваше да мисля как да се измъкна. Опитах да се изплъзна, но не можах. След малко се чуха стъпки и някой отключи вратата. Влезна Антоанета.
- Ооо колко ми харесваш вързана - възкликна. Отвратих се и я гледах злобно. Тя ме вбесяваше. Не стига, че Петър й повтарял... Петър!! Ооо не къде д той??
- Къде е Петър?? - казах с хладен тон.
- Вързан за моето легло, готов за още задоволяване. - отвратих се. Тази е пълна откачалка и филмарка. И как може да кара Петър насила и да го връзва... Обича го, но това е прекалено.
- Ти си една долна курва. Ако го обичаше, нямаше да го караш насила. - изплюх се в нея и тя изписка.
- Ужааас. - зачочна да се върти в кръг и аз врътнах очи. О братко.
- Кво бе лигло? Къде са слугите ти да те почистят? - плъзнах се със стола и я бутнах. Измъкнах краката си от стола и станах. Не можех да се отвържа. Това бе проблема. Антоанета пищеше на пода.
- О я млъкни - изръмжах заплашително. Тя веднага млъкна. - ако не ме отвържеш, ще те ритам до смърт. - усмихнах се злобно. Не можех да позная себе си. Гнева ме заслепява. Тя веднага ме развърза и аз я затворих в стаята. Не спря да пищи. Това ме дразнеше. Продължих. Бях в някакъв коридор. "Сигурно е мазе" помислих си. Вървях десет мин и най-сетне стигнах до едни стълби. Озовах се в някакъв апартамент. Имаше двама мъже пред някаква стая. Охраната.
"Там е Петър, убедена съм! Мисли Поли, мисли." огледах се
До мен имаше ваза с цветя. Взех и една монета. Хвърлих я в другата посока.
Хванах вазата и зачаках момент, в който погледнат към монетата. Затаих дъх. В момента, в който погледнаха на другата страна, шибнах вазата в главата на единия, а другия го сритах между краката с колкото сила имам. Единия припадна, а другия падна на земята и се свиваше от болка. Взех останалата част от вазата и го ударих. Той също изпадна в безсъзнание. Веднага влязох в стаята. Петър беше вързан с белезници. Само по бельо. Ох боже... Стана ми гадно като се сетих какво са правили. Той беше усмихнат.
