Станах рано сутрин. Трябваше да обмисля върху някои неща, най-вече как счупих онази чаша. Взех една ябълка и я поставих пред себе си.Концентрирах се и се опитах да я преместя. Не, остана си на мястото. Хмм. Започнах да обикалям в кръг и да мисля как да го направя. През цялото време размахвах пръст.
- Ммм страшно утринно шоу. - обърнах. Петър се беше облегнал на вратата, рощава коса, нез тениска, сънен поглед, все още се изчервявам от погледа му.
- К-какво? - попитах учудено и захласната по него.
- Виж зад теб. - каза той и аз се обърнах. Пред мен плодовете бяха във въздуха. Очите ми се разшириха.
- Всичко е в пръстчето ти. - застана зад мен, притисна ме в себе си.взе ръката ми и ми хвана показалеца. Зашочна да размахва и наблюдавах как плодовете се движат по посока тази на пръста.
- О боже - изумих се.
- Хайде на мястото им. - усещах усмивката му по врата си. - посочи към панерчето и плидовете се наредиха.Веднага щом отпуснах ръка, се обърнах към него.
- От къде знаеш? - погалих го по бузата.
- Ние ловците изучаваме всякви номера на мъртвите. Ти си полумъртва и следователно имаш тези сили. Само че - наведе де и впи устни зад ухоъо ми. - ти си и ловец. И си и царицица. - захапа меката част на ухото ми, при което простенах. - Моята царица. - дъхът ми едва не спря.
- Твоя съм - усмихнах се. Неговите меки устни се сляха с моите. езиците ни затанцуваха, ръцето му се разходиха по тялото ми.
- Иска ми се да си поиграем. - подканваше ме към леглото.
- Ти май наистина нямаш умора - хванах му тениската и прехапах устна.
- Това ме зарежда с енергия. Нали все пак трябва да те пазя. - прокара пръст по врата и ключиците ми. Потръпнах и се усмихнах.
- Ееее, време е царят да бъде зареден с енергия. - казах и го накарах да се зарадва. Хвана ме за задника и ме вдигна. Засмях се и сложих ръце на раменете му.
- Колко сладко. - зловещ глас прокънтя в другия ъгъл на стаята, което ме накара да настръхна. Колко пъти ще идва неканена. Петър веднага ме пусна и застана пред мен.
- Няма да я пипнеш. - каза хладно и взе един нож.
- Ооо, правиш го по-забавно скъпи. - погледнах я и се ужасих от зловещата й усмивка, чак щях да се разплача.
- Ако я докоснеш, ще те убия. - изръмжа към нея. Отстъпих назад.
- Едва ли ще ме хванеш - засмя се тя и изчезна. Къде отиде?
- Бууу - за част от секундата усетих ръка по тялото си, рязко избутвайки ме и аз се блъснах в шкафа.
- Оуч - изпуфтях и се хванах за главата.
- Това е само началото миличка. -усетих зловещия глас на Лексис да прокънтява в главата ми.
- Поли ! - извика Петър и ме дръпна към себе си. - Ой? Добре ли си? - погали ме за главата. Кимнах. Изправихме се.
- Стай зад мен и ми хвани ръката. - каза строго и аз го послушах. - Лексис изчезвай! - изръмжа той и извади нож. Дори не видях от къде го измъкна?
- Нищо не е приключило, те първа започва войната скъпи. - изведнъж се изпари.
- Много ме дразни.. - промърморих. Бях изпълнена с омраза към нея. Започнах да дишам тежко... омекнаха ми краката и залитнах.
- Поли, добре ли си? - Петър ме хвана и вдигна.
- Да... сиг от сблъсъка нещо съм си ударила главата.. - казах тихо. Стъпих на земята и се изтегнах. - Добре съм, спокойно. - успокоих го и се надихнах на пръсти, молейки го да ме целуне.
- Май искате нещо от мен принцесо? - засмя се дълбоко той и повдигна брадичката ми. Долепи жадно устните си в моите и се почувствах на седмото небе. Той обви ръце около кръста ми и ме притисна в себе си, докато звукът от ключалката не ни отплесна.
- Петре прибрах се. - женски глас се чу. Погледнах по посока входната врата и видях жена на възраст около 30 с кестенява коса и тъмни кафеви очи.
- Ааа мамо, добре дошла - изчерви се Петър и се засмя фалшиво.
Мамо?
