- НЕЕ!!! - пищях с пълно гърло, а той се приближаваше.
- Полии какво ти става!? -светлината от лампата покри лицето му. Гледаше ме притеснено.
- Не ме убивай моля те. - избухнах в обилни сълзи.
- Защо ми е да го правя? - хвърли ножа настрани. Седна на леглото до мен и повдигна брадичката ми.
- Съобщенията от днес. - той се напрегна.
- Виж игнорирай това, което си прочела. Не бих го направил.
- Кой този човек??!!
- Бившата ми.. - промълви и преглътна.
- Нали ти е бивша? Закво я слушаш?
- Защото тя знае нещо за мен, което никой не трябва да знае. - въздъхна. Свих се още повече и се отдалечих от него.
- И сега.. ще ме убиеш ли?
- Не бих и няма да го сторя, ако ще да издава тайната. Аз не съм убиец. Не бих и убил такава странна въшка като теб. - засмя се и ме разроши.
- Оф Ивето го предвиди, че ще ме наречеш така. Кретен!! - съборих го. Разбрах, че има гъдел и се възползвах от това. Тази вечер много се изплаших. Исках да аи почина. Колкото до бившата му.. ще разпитвам друг път. Боже говоря сякаш съм му гадже. Е, искаше ми се. ~ ~ ~
Минаха няколко дена. Всеки ден той ме забираше от спирката и ходих у тях за около 2-3 часа и после се прибирах. Приятно е. Не си ховорехме за случката. Стана неделя. Щях да стоя у тях почти цял ден. Едва навих мама. Почуках на вратата му. Нямаше отговор. Натиснах бравата. Оказа се отключено, затова влязох вътре. Ключа беше на вратата. Нарочно ли е оставил отключено? Чух гласове в хола. Отидох да проверя и се спрях. Той беше седнал на дивана, а пред него се кълчеше и мрънкаше накакво момиче.
- Моля тее не ми отказвай. Миналия път ти хареса налии?? - изписка недоволно момичето.
- Ти просто удволетвори нуждата ми тогава. Сега нямам нужда от теб скъпа.
- Няма да ти се размине. - изписка по- силно. Петър се хвана за главата и изръмжа. Искаше да се измъкне от ситуацията. Реших да изиграя една сцена. Колко много исках да го направя. Ето удобен момент.
- Петре коя е тази? - попитах уж учудено, влизайки спокойно в стаята.
- Ааа Поли ти се прибра. - веднага стана.
