Докоснах буквите. Отново пробяга болка по тялото ми и простенах. Без да искам преместих ръката си към края на писмото и изникнаха букви.
" Както идват от земята, така и се спускат от тавана." Това е...
- Това писмо е капан! -казах и усетих нещо студено по крака си. Съжалих, че погледнах надолу. За крака ми се беше хванало някакъв отвратителен дух. - Бягайте! Те ще ни приклещят! Ще дойдат и отгоре. - обърнах се към Петър. Той ги убиваше, о не знаех, че можеш да убиеш мъртъв човек. Държеше някакъв нож.
- Поли ! - извика и дотича до мен. Побиха ме студени тръпка и някой прошепна:
- Ела, ела с мен. - не смеех да погледна настрани. С периферието вече виждах ужасното лице на духа. Нищо не казах.
- Долно изчадие. Поли наведи се. - изпълних нареждането и видях как ножа полетя над главата ми. Той бе толкова точен, ама щеше да ми отнесе главата :Д
- Да изчезваме ще ни нападнат и отгоре. Трябва да излезнем от къщата, веднага! - провиках се и всички ме послушаха. Излязохме от къщата невредими и ловците се питаха какво става.
- Как разбра...
- Имаше още един ред в писмото и гласеше "Както идват от земята, така и се спускат от тавана." Петре, това става все по-опасно. - погледнах го разтроено. Той веднага ме прегърна.
- Няма страшно. Никалъс? Чу я нали. Трябва ни помощта ти и цялото общество на ловците. Район 1 е в процес на бунт. - после се обърна към другите. - Скъпи приятели ловци. От години сме живеели в мир, е сега не. Обявиха ни война. Мъртвите се надигат на бунт. Трябва да опазим всичко. Най-вече това момиче. - издърпа ме пред себе си и ме целуна по косата. - Не защото тя е обичам и е моята любима, а защото тя не е човек, не е нито ловец, нито мъртва. Според тези изводи тя е смесица. Наша царица, но и царица на мъртвите. Лексис, злият дух е на свобода. Призована е - всички ахнаха. - Много се извинявам, за което. Аз съм виновен. Но не мога да върна времето назад. Имам нужда от вас. Няма да седим и да блеем. Ще влезнем в битка. Защото ние сме ловци! - извика още по-силно. Какво ще кажете? Готови ли сте за война?
- Да! - всички викнаха в отговор и вдигнаха юмруци. Стоях изчервена пред всички. Петър ме обърна към себе си.
- Знаеш ли, от както се появи, животът ми стана по-интересен. - повдигна брадичката ми и ме целуна страстно пред всички. Изпълваше ме с радост. Бях повече от щастлива, въпреки това, което се случваше.
