Погледнах Петър объркано, после към жената, която стоеше на прага. Една широка усмивка й се изписа на лицето й. Петър ме пуана на земята, но ме спря да ме прегръща.
- М-мамо... ти се прибра, а? - заекна Петър. За първи път го виждах толкова несигурен и толкова притеснен. Жената направи няколко стъпки, потропвайки с токчетата си и застана пред нас. Погледна ме с мил и нежен поглед. Протегна ръка и ме погали по главата. Учудих се от нейната реакция, тя се усмихваше на мен. Толкова странно се почувствах. Успокоих се, докато изведнъж тя не отплесна ръката си и с опакото удари Петър. Ударът бе толкова силен, че той се изръси на земята.
- Да, сине. И докато пътувах насам дочух някои случки и поразии. - Изражението на майка му стана хладно и ледено като погледна сина си. - Първо, защо й отне девствеността на това прекрасно младо момиче? - потропна нервно с крак, очаквайки отговор.
- Ъъъ... Аз... - тя изведнъж го ритна и аз подскочих. Това беше прекалено...собствената му майка
.
- Второ, ти си цар на ловците и не си стъпвал в обежището и е си се бил откакто напуснах България. - клекна до него и го хвана за челюстта. - Трето, защо в момента мъртите се надигат на война и Лексис е на свобода? - вдигна го с лекота и го хвърли на леглото. Стоях с широко отворена уста и зяпах.
- Ъгх, пак се почва.. - Петър промърмори с досада. Майка му се обърна към мен и промени изражението си:
- Миличка, добре ли си? Той ядосвал ли те е? Мъчеше ли те с неговите извратени фантази? - очитв ми се разшириха от изненада.
- Амми неее не нищо подобно... Никой не се е държал толкова мило с мен както той.. - изчервих се и отидох до Петър. - Добре ли си? - попитах го и го целунах по челото.
- Да, спокойно. - Петър стана и взе лицето ми в шепи. Усмихна ми се и застана пред майка си.
- Мамо, това е Поли. Гаджето ми.. Не бих я наранил и да искам. Обичам я все пак. - майката също се усмивка, така сияйно както сина си. Толкова беше сладко.
- Приятно ми е - дружелюбно рекох.
- И на мен миличка, съжалявам, че стана свидетел на това. - засмя се тя и аз също заедно с нея.
Не беше толкова злобна, напротив говорихме си с часове. Тя ми позволи да стоя още колкото си искам и не ме изгони. Тонът й през цялото време беше мек. Майката се удиви от моята същност. Допаднах й. Това беше хубаво.
- Значи ти си полуловец, полумъртва. Много рядко се срещат такива като теб. Специална си за двата свята, мила. - протегна ръка и ме погали по бузата. Усмихнах й се, но не за дълго...
Очите й се разшириха, изражението й придоби изплашен вид, цялата се разтрепери и махна ръка от лицето ми. Погледнах учудено към Петър. Той гледаше в същата посока със същото изражение, но имаше и гняв. Обърнах се бавно...
На малко растояние от мен стоеше... някакъв ужасен на вид човек... полускелет... полусмъкната кожа и приличаше на човека с изкривения врат. С зловеща усмивка. Майката на Петър и той станаха и се отдръпнаха, но аз стоях парализирана от ужас пред това чудовище. Неговите черни очи гледаха в моите и сякаш ме убиваше вътрешно.. болка пробяга по цялото ми тяло и импулсивно изкрвщях с пълно гърло. Чудовището се засмя по-зловещо и от Лексис. Страх обзе ума ми. Сълзите потекоха от очитв ми. Чудовището ме хвана за врата и ме вдигна, смеейки се.
- Ти си следващата. - ухили се страховите и ме метна в стената. Въздуха ми спря, цялата бях в болки. Пофледнах към Петър и майка му.... и двамата бяха на земята... сякаш приспани. Нещото пристъпи към мен и поглеждайки в очите му пробяга отново адска болка, започнах да крещя и да се давя във виковете си. Кръв излизаше устата ми и не можех да мръдна.
Ще умра ли?
