Прибрах се вкъщи и ревнах. Не ми беше до никого.
- Поли какво стана миличка? Да не скъсахте с Петърчо? - попита мама.
- Не мамо, просто се скарахме. - усмихнах се и се затворих в стаята. Три дена минаха бързо. Имаше ден до нова година.. Той ми липсваше. Исках заедно да празнуваме.. За това садвах всеки ден. Имах нужда от ръцете му, устните му, усмивката му и от смеха му.. Всяка част от мен го искаше.. Е, не бях влизала във Фейсбука си отдавна. Реших да го проверя. И без това нямах какво да правя. Спам, спам и пак спам. Накой ми писа.. много добре знаете кой.
" Късаме ли? "
Очите ми се напълниха със сълзи. Ох боже не, не го искам...
" Не. "
" Но ти ме напусна? "
" Ако искаш да умра, ще се върна. "
" Моля те върни се при мен. "
Усмихнах се. Той искаше да се върна при него, но още ме беше страх. Каква бъзла си Полино.
" Защо да се връщам? Чукай си Моника и ме остави.."
" Полина веднага спри с тези глупости! "
Значи на цели имена ще си говорим, а?
" Няма, Петър. "
" Караш ме да дойда до вас и да те скъсам от бой. "
Малко се изчервих да си призная. Едва ли би ми посегнал.
" Едва ли ще ме биеш. "
" Права си, но ще има наказание. :) "
" Не съм ти подчинена :) "
" Може и да станеш ;) "
" Майната ти. " Тряснах ядосана телефона. За какъв се мисли той? Откачалка.
***
И така стана време за пазаруване. За нова година също трябва да е пълна трапезата. Реших да изляза сама да купя някои неща. Отидох до Кауфланд. Докато разглеждах, зърнах познато черно яке и дънки, походката, усмивката и лицето. Петър! Беше на щанда със сладкишите! Реших да се промъкна. Мама му стара защо се натъкмих на него?
Успях да се измъкна. Май не ме видя. Отдъхнах си и продължих към касата бързайки да се прибера. Не го видях. Излязох най сетне и се запътих към нас. Почти стигнах до входа и..
- Я виж ти, защо бягаш от мен? - познат до болка глас се обади. Той беше зад мен. Усетих дъха му по врата си.
