Бяхме в задънена улица. Петър трепереше от гняв.. и от.. притеснение? Ножът бе опрян в гърлото ми. Кръвта бушуваше в главата ми и започнах да дишам накъсамо и да губя кислород от страх. Как можа..
- Алекс боли, пусни ме. - измолих му се. Той нищо не каза и продължи да ме държи. Страхувах се от действията му. Живота ми зависи от това. Той иска да ме убие? Пълна откачалка. Как може на коледа да прави такива неща? Ами изобщо? Молих му се и то много. Не след дълго Алекс ме пусна, но бутна зад себе си. Паднах на земята по задник и изквичах, защото преди да падна стъпих на криво.
- Виж кво. Не я давам. Ако я искаш първо трябва да минеш през мен. Тя не те обича или харесва не го ли разбра? - Петър започна да му говори спокойно и се приближаваше.
- Майната ти. - Алекс се изплю и го наруга. Седях на земята и се чудех какво да направя. Те се гледаха злобно. Петър искаше да му вземе ножа. Знаех какво ще се случи, затова преглътнах страха си и изтрих малко кръв от устата си. Бях си прехапала устната от страх и нерви.
- Алекс. - накрая продумах. Той се обърна към мен. Устата ми трепереше. Аз самата треперех. - Той е прав... аз харесвам него. Имам нужда от него.. а не от.. теб. - казах накъсано и се разплаках. Изражението му омекна. Той пристъпи към мен. Гледаше съкрушен.
- Поли.. аз.. - въздъхна - ще те оставя, защото е коледа.. но това не е краят. - Беше а милиметри от лицето ми и ме погали по бузата. След това стана, пъхна ръце я джобове и изчезна. Мама му стара стоях шокирана. Ревнах още по-силно. Сълзите се стичаха и стичаха. Петър веднага ме прегърна.
- Няма миличка тук съм. Добре ли си? - огледа ме.
- Да.. но ми омръзна от всичко това. - избърса сълзите ми и аз се отпуснах в ръцете му.
***
Мама си тръгна. Най-сетне си отдъхнах. Как може точно на този празник да се случи?? Седнах на плота и си гризках една ябълка. Не спрях да мисля върху всичко. Антоанета го искаше. Каза, че ще бъде неин. Толкова много луди курви го преследваха и трябваше да им ритам задниците. После появата на Алекс. Това с ножа бе прекалено. Стиснах юмрук. Уморих се. Уморих се от всичко, но съм привързана към Петър и не мога да го оставя. Имам нужда от него.
- Ей как си? - Петър изникна от някъде, прекъсвайки мислите ми, застана между краката ми и обви ръце около кръста ми като ме притисна леко в себе си.
