Декември месец. Студ, мраз, сняг, училище, ваканция. Хем обичам, хем мразя декември. Обичам го, защото имам рожден ден, има ваканция, коледата също не е за изпускане. Мразя го, защото няма как навън да тренирам или изобщо да излизам без да стана снежен човек. Приятно ми е. Кавам се Полина. На 14 съм, засега! ;Д Тренирам Parkour, Freerun. Започнах го от месец. И да луда съм. ;Д И така, стига повече. Беше петък. Хубаво, че декември сме първа смяна. Имахме последен час немски. Най-сетне края на училището за тази седмицата. Писах на Ивевемира след училище да ходим някъде. Решихме да се разходим в квартала. Ивемира е най-добрата ми приятелка. Тя ми е като сестра. По-малка е от мен с една година, ала винаги мога да разчитам на нея. И така би звънеца. Всички като ракети се изтреляхме от училище. Нормално е, все пак петъка дойде. Прибрах се и се преоблякох. Тръгнах към блока на Ивемира. Почти стигнах и телефона ми звънна. Тя ми звънеше.
- Къде си??? - мрънкаше ми.
- Почти до вас, хич не ме хокай. Не закъснявам.
- Оф добре. Побързай, че няма какво да правя. - затвори ми. Скуката променя човека. Срещнахме се по пътя. Реших да се полигавя.
- Ивеееее - изквичах от радост и я гушнах силно.
- Лигла - едва продума. Щях да я удуша. ;Д
- Кой го казва? - Повдигнах вежда. Та тя беше същата като мен.
- Добре де. - намуси се - Сега какво ще правим?
- Айде да се натъпчем. Гладна съм. - промърморих. Отидохме до пиците и дюнерите. Нахранихме се и след това се разкарахме из квартала.
- Какво стана с теб и Н.?
- Мрази ме, не му пука за мен, не говори с мен, нищо ново. - Отговорих и вдигнах рамене. Н. е бившото ми гадже.
- Оф забрави го. Ще ти олекне.
- Пфф опитвам се. - усмихнах се фалшиво. Трудно е да забравиш човек, когото харесваш. Продължих да ходя, забила глава в краката си. Мълчахме. На връщане, пред кооперацията до на Ивето блока, беше спрял един камион. Някой си е купил апартамент. Сваляха много луксозни мебели. Забелязах една жена, не много стара. Тя сваляше багажа от камиона. С Ивето застанахме отстрани и гледахме. От кооперацията излезна момче. С тъмнокафява, почти черна коса. Беше висок близо метър и осемдесет. Почна да пренася мебели заедно с някакви мъже. Вдигаше ги с лекота. Явно тренира. Той ми хвана окото. Беше толкова сладък. Ивето ме сръчка.
- Стига си зяпала. Ако види ще те помисли за въжка. - изкикоти се.
- Абе я млъкни. - намусих се. Обърнах се и видях, че ме гледа. Изчервих се. Гледаше ме така че да се разтопя... Усмихна ми се. Тази усмивка, като че ли ме цапна в корема. Тръгна към нас. Беше доста уверен в походката си.
- Здравей. - каза, все още усмихвайки се.
- Здрасти. - едва продумах. Придобих повече увереност.
- Тук ли живееш? - попита и посочи с глава кооперацията.
- Не, живея наблизо. - усмихнах се. После се запозна с Ивето.
- Е, ще се видим видим момичета. - намигна ни. Ощипа ме по бузата и ме погали по врата. Изчервих се. Допира му ускори ритъма на сърцето ми.. Какво ми ставаше?
