【My ex and new boyfriend】Dojae

°16°

Дойонг застана пред входната врата на дома на гаджето си и започна настоятелно да чука върху дървената повърхност. След няколко секунди вратата се отвори от широко усмихнатия Джехьон, който веднага се подпря на касата на вратата.

-Здравей, зайко.

-Джехьон, добре ли си?-попита притеснено чернокосия и веднага прегърна другото момче, което изключително много се изненада от действието му, но все пак отвърна на прегръдката.-Чух шумовете и твойте думи бяха...

-А за това ли?-Дже се засмя леко.-Беше само шега, с която да те примамя тук. Просто правех пуканки и за по-голям ефект съборих коша за пране. Но най-добре се получи актьорската ми игра нали?-той му се подсмихна самодоволно, щом другия го пусна и го изгледа шокирано и ядосано.

-Ти какво?!

-Не чу ли? Просто си направих малка шега с теб, за да дойдеш,като започнах да си пук...

-Аз чух всичко!-извика ядосано Дойонг и стисна ръцете си в юмруци. Как можеше Джехьон да бъде толкова голям егоист? Сериозно ли беше направил всичко това само, за да дойде!?

-Дойонги, не се ядосвай. Няма причина сега да се изнервяш.-каза розовокоското и му се усмихна сладко.

-Няма причина!? Ти луд ли си?!-извика Донс и го удари по гърдите.-Писах ти, че ще остана с Юта защото не е добре! Казах ти, че е наистина много важно и не мога да го оставя, а ти?! Ти просто отново поиска да угодиш на своето желание и направи всичко възможно аз да се притесня за живота ти, и по най-бързия начин да дотичам до теб!

Розовокосото момче се почувства ужасно гадно от думите на любимия си. Не знаеше защо Дойонг реагираше толкова остро. Какво пък толкова му имаше на Юта? Болен ли беше? Ако да, той няма ли си семейство, което да се грижи за него? Защо трябваше Дойонг да върши това?

-Дойонги, аз много съжалявам. Не исках да се ядосаш.-той ги хвана за ръката.-Ела да влезем вътре и ще ти помогна да се успокоиш. Това ще е...

-Не, Джехьон! Няма да ходя никъде с теб!-извика ядосано Донс и рязко дръпна ръката си, освобождавайки се от захвата на другия.

-Но защо?!-извика Дже. Вече и той започваше да се изнервя. Какво толкова искаше Дойонг от него сега?

-Ето пак го правиш, Джехьон! Искаш отново да стане всичко така както на теб ти харесва! Не разбираш ли, че това, което правиш е ужасно! Защо поне за малко не помислиш и за другите!?