【My ex and new boyfriend】Dojae

°20°

Хендери се любуваше на Шяоджун, който седеше на чина си и рисуваше някакви драсканици в тетрадката си. Брюнета изобщо не отразяваше случващото се около него, той бе твърде съсредоточен върху рисунките си, старайки се да ги направи до колкото се можеше по-реалистични.

-Толкова е красив.-въздъхна Хендери, след което прехапа леко долната си устна.

Щом чу приятелят си да говори, Тен го погледна объркано, но малко след това забеляза какво гледаше другия. Подсмихна се самодоволно и започна да го ръчка леко.

-Нещо май не можеш да сдържиш усмивката си, а?-каза той и се засмя.-Това момче напълно ти превзе ума.

-Ммхм.-китаеца облегна брадичката си на ръцете и отново въздъхна.

Не можеше да повярва колко бързо беше хлътнал по другия китаец. Та те се познаваха само от седмица. Как изобщо бе успял до такава степен да си изгуби ума по него.

С какво толкова много бе успял Шяоджун да го омагьоса? Защо не можеше да спре да мисли за него? Защо точно в него? Защо искаше да сближи толкова много с него?

Толкова много въпроси му се въртяха в главата, докато в същото време чернокосия не можеше да отдели погледа си от другия китаец.

Изведнъж Джун усети нечии поглед върху себе си, при което се намръщи. Кой пък го гледаше?

Той вдигна глава, започвайки да се оглежда наоколо, докато не срещна поглед с този на Хендери. Чернокосия продължаваше да го гледа влюбено, което не остана незабелязано за Шяоджун.

Брюнета се подсмихна леко. Не познаваше много добре класа си, но най-симпатичен и най-сладък му се струваше Хендери. Доста пъти го бе хващал да го зяпа, както и понякога го бе чувал да произнася името му заедно с поне сто комплимента в едно изречение.

Всичко това му се струваше толкова сладко, но не се бе замислял дали изобщо да пробва да се сближи с него. Дали щеше да е добре да го направи?

-Толкова ли много съм красив и за това да не можеш да отделиш поглед от мен?-каза той и се засмя.

-Повече от съвършен си.-прошепна тихо чернокосия, но все пак успя да го чуе. Щом Хендери осъзна какво бе казал, веднага поклати глава, удряйки се по челото.-Така...аз и-исках да...

-Благодаря ти.-отвърна Джун и се усмихна сияйно.-Не се намират често хора, които да ми правят комплименти.