Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

ГЛАВА 14

ГЛАВАТА НЕ Е ЦЯЛА, НО В МОЯ ЗАЩИТА ЩЕ КАЖА ЧЕ НЕ СМОГНАХ ДА Я ЗАВЪРША ПОНЕЖЕ ВКЪЩИ СИ ИМАМ РОЖДЕНИК, А МИ Е ЖАЛ ОЩЕ ДА ВИ ДЪРЖА НА СУХО. НЕ Е НИЩО ОСОБЕНО ЗНАМ...НО ПЪК ВЕЧЕ СИ ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТУК ИМА САМО СЕКС...ЗАСЕГА. ОТ ДРУГАТА ГЛАВА ЩЕ ИМА РАЗДВИЖВАНЕ ОБЕЩАВАМ. МУЗАТА НЕЩО БЕШЕ ИЗБЯГАЛА, АМА Я ХВАНАХ А ВИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОГРИЖИТЕ ЗА ТОВА ДА НЕ БЯГА ПОВЕЧЕ КАТО МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАТО КУЧЕ С ЛУКАНКА. 

ОБИЧАМ ВИ

НАУ ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙЙ

*Елица*

Никога през живота си не се бях чувствала по-неловко. От една страна бяха неспиращите въпроси, от които най-честият задаван беше „Това между вас сериозно ли е?" и разбира се странните погледи, когато нито аз нито Адо казваше нещо от което малко ми ставаше гадно. Да бъда във сериозни отношения с него никак не звучеше зле и ако трябва да бъда максимално честна на частица от мен ѝ докривя. Постарах се, разбира да не си личи и продължих да се храня. Майка им, Василена беше направила солено палачнково руло с кисели краставички и пушено пуешко филе и майонеза и една невероятна лазаня с бял сос и пиле, която била любима на Адриян и брат му. Със Зандър се бяхме запознали още преди две седмици на входа, но приятелката му Ирена я виждах за пръв път. Като изключим това обаче семейстовото му се състоеше от готини хора. Теди дори успя да загърби факта, че не сме ѝ каза и всъщност се оказа по-радостна от това, че с брат ѝ уж сме заедно което ни изненада.

След вечеря ни издокара да играем на Монополи с нея и ето така четирима зрели, възрастни хора се сбраха на пода, седнали по турски да играят на Монополи с десет годишно хлапе и понеже нейното беше някаква специална серия трябва да си правим номера и да си крадем нещата, от което падаше голям смях.

- Елица, върни го! – Адриян ме изгледая лошо и аз просто вдигнах поглед и облещих сините си очи на среща му.

- Какво да върна? – направих се на приятно разсеяна и Ирена и Зандър се засмяха.

- Къщата. Върни ми къщата.

- Никаква къща не съм ти взела.

- И затова ли от три вече имаш четири?

- Купих си я, Адрияне. – показах му картата от имота, която всъщност гепих от Теодора, ама както и да е. С крайчеца на окото си съзрях една изоставена къщурка непосредствено близо до неговата страна на борда. – Виж къде ти е. Той си я бутнал, ама мен ме обвинява. – успях да докарам истински обвинителен тон в гласа са и всички се подхилкваха.