Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 28

Е, ЗДРАВЕЙТЕ СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ.

ПОДНАСЯМ ВИ ЕДНА ДЪЪЪЛГААА ГЛАВА, КОЯТО СИЛНО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ УДОВЛЕТВОРИ, НИЩО ЧЕ ГЕРОИНЯТА МИ СПОРЕД НЯКОИ С ТОВА СИ НЕЙНО РЕШЕНИЕ МОЖЕ ДА ВИ СТОРИ СЛАБА И ЗАВИСИМА ( ТО ТЯ ЧЕ Е ЗАВИСИМА И ЗАВИСИМА АМА ТОВА Е ДРУГА ТЕМА)

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ДА МЕ ЗАЛЕЕТЕ С ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ

ОБИЧАМ ВИ, А СЕГА ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ

*Адриян*

Но аз вече не, Адрияне. Продължих напред, направи го и ти. Чаках те прекалено дълго време. Всичко хубаво.          Но аз вече не, Адрияне. Продължих напред, направи го и ти. Чаках те прекалено дълго време. Всичко хубаво. Но аз вече не, Адрияне. Продължих напред, направи го и ти. Чаках те прекалено дълго време. Всичко хубаво.

Думите ѝ кънтяха в главата ми и ме задушаваха. Сякаш някаква невидима сила ме беше сграбчила за гръкляна и не ми позволяваше да си поема глътка въздух.

Не! Отказвах да го повярвам. Нямаше как да е продължила напред, нямаше как просто да ме е забравила, лъжеше ме. Господи, нека просто ме лъжеше! Но дори и да не ме, нямаше как да я съдя. Беше си в правото. Самата тя го каза, беше ме чакала достатъчно. Мамка му, защо бях толкова сляп? Защо продължавах да си мисля месеци наред, не, всъщност убеждавах се че между нас просто има химия и стаст, а всъщност знаците са били там. Винаги са били. Като започнем от това, че винаги ми прощаваше за всичко до оанзи вечер, в която се опитваше да разбере дали ме обича или не, или поне така беше казал Даниел. Според него, когато жена те пита какво обичаш било заобиколен начин да те накара да ѝ кажеш че я обичаш или поне обичаш нещо в нея или да прекарваш време с нея. Мамка му, само да бях казал „очите ти" или „усмивката ти" или просто „ТЕБ". Трябваше дори да го изкрещя, да се вкопча в нея и да не пускам, а аз какво направих? Оставих я да ми се изплъзне между пръстите ми. Отказах се от нея веднъж и бях дяволски решен да не направя отново. Беше глупаво от моя страна да си мисля, че тя доброволно щеше да ми каже къде е, но знаех някого който умееше да изкопчва информация.

-      Ехоо? -  показах се на врата на сестрами с голям шоколад на Линд в ръка.

-      Какво искаш? – погледна ме подозрително и свали слушалките си. Ухилих ѝ се мазно и влязох при нея.