Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 32

Е, ЗДРАВЕЙТЕ СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. ВЕЧЕ СМЕ НА САМИЯТ КРАЙ НА ИСТОРИЯТА.

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ЕЛИЦА ИСКА ШОКОЛАДОВИ ЯЙЦА.

ОБИЧАМ ВИ И ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ.

*Адриян*

Главата ми щеше да пръсне щом се събудих на другатата сутрин, но този път поне бях щастливо пиян и момичето ми беше в обятията ми. Е, добре де, до мен и вече беше облечена и си ровеше в телефона.

-      Добро утро.

-      По-скоро обяд. Два часа минава.

Измъкнах в недоволство и единствено се сгуших в нея, полагайки глава на гърдите ѝ и тя веднага започна да ме чешка с нокти по главата. Ммм, мамка му! Обожавах я. Аз от своя страна сложих длан върху корема ѝ и образувах кръгови движения по него, галейки го. Беше нещо, което обичах да правя и го правех постоянно от както науих за бебето. Все още беше странно, няма лъжа. Беше ми странно, че вече бях сгоден и щях да ставам баща, но...но беше хубаво, много повече хубаво. Животът ми беше придобил съвсем друг смисъл вече. Тя остави телефона си и ми се усмихна.

-      Как си?

-      Боли ме главата. – отвърнах сякаш едвам-едвам.

-      Щях да се очудя, ако не те болеше предвид снощи колко изпихте.

-      Не сме пили чак толкова.

-      Адрияне, правехте ни стриптиз. И мисля, че за тези седем месеца съм се нагледала на достатъчно твои пиянски изцепки, за да знам кога си се умъртвил и кога не.

Ох...

-      Не съм създавал някакви проблеми, нали? – взрях се в очите ѝ и се молех да каже че не съм. Наистина по-голямата част от вечерта поне за момента ми се губеше.

-      Не. Даже ме послуша като ти казах, че си тръгваме и стана веднага. След това се гушна в мен и заспа след като си поговори малко и с бебето и по средата на прочувствената ти реч заспа.Това се случи около 5-6 часа сутринта някъде. А, да и забравих, че не спря да ме ревнуваш от Иванчо цяла вечер.

-      Това го помня, още не се бях напил. Пък и той малкият краде гаджета, как да не те ревнувам? Остава и тебе да те хване под ръка и да започне да вика „Газето ми, газето ми, това е газето ми!"