Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 6

- ОНЗИ ДЕН ГЛАВАТА МОЖЕ И ДА НЕ ВЛЕЗНА РЕЗКО КАТО МАЙКА В ДЕТСКА СТАВА, АМА СА ШИ ВЛЕЙ

*ПРОЧИСТВА ГЪРЛО* *ВЪЗМУЩАВА СЕ ОТ СОБСТВЕНИЯТ СИ РАЗКАЗВАЧ*

НАПОМНЕТЕ МИ ЗАЩО ИЗОБЩО Я НАЕХ?

- ЗАЩОТО СЪМ ЯКА И АЗ ТИ ПРАВЯ ЧЕТЕНИЯТА, КУЧКОО!

Е, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ, АКО НЕ ЗНАЕТЕ ВЕЧЕ СИ ИМАМ РАЗКАЗВАЧ И ТОЙ Е НЕ КОЙ ДРУГ, А ИМЕННО САМАТА ЕЛИЦААААА СЪВЕСТОВААААА!

- БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ! НЯМАШЕ НУЖДА. - КЛАНЯ СЕ С РЪКА НА ГЪРДИТЕ.

А, СЕГА ДВЕТЕ С НЕЯ ВИ ПОЖЕЛАВАМЕ ПРИЯТНО И МОКРО ЧЕТЕНЕ.

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО МОМЧЕТАТА ОТ ДЕСЕТИ "Б" КЛАС СА НАВИТИ НА ЕЛИЦА.

*Адриян*

-      Не всичко ми е девствено, голямо момче. Имала съм гаджета и преди, знам къде да пипна. – каза високомерно и мина покрай мен, оставяйки ме слисан в стаята.

Аз...аз...какво? Чакай малко!

-      Елица! Върни се веднага тук и довърши започнатото, мама му деба!

-      Няма да стане! На работа съм. И не, няма да ти духам докато караш. – заварих я да облича якето си и присвих очи.

-      Ще ми!

-      Няма. Казах ти, предпочитам да не катастрофираме.

Няма? Няма? Няма?

-      Знаеш ли, коте? – мисля, че никой нищо няма да ти кажа ако закъснееш малко. – пристъпих към нея и очаквах да направи крачка назад, но не – стоеше си на едно място и ме гледаше невъзмутимо.

-      Аз пък обаче и работодателят ми мислим обратното.

-      Да беше казала просто, че не можеш да ги поемеш.

-      За да мога да седя тук и да поемам теб ли?

-      Ами, да. – отвърнах все едно  беше най-нормалното нещо на света и то всъщност си беше. Тя завъртя очи и това ме подразни. – Не ми върти очи!

-      Оф, хайде че нямаме време. Ако ме слушаш и си кротък после ще получиш не една, а цели две свирки плюс кучешката гратис.

Боже Господи, защо не ми изпрати тази жена по-рано? Бях сигурен, че в момента имах сърца вместо очи и всеки момент щях да литна в небесата. Мамка му!