Глава 7

3K 165 86
                                    

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, ПРЕДСТАВЯМ ВИ НОВИЯТ ЕПИЗОД ОТ БОЛЕЗНЕНО МОЯ И ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО В КАКВОТО Е ЛЮБОВТА НА ЛЮБИМАТА НИ VanesaGarkova КЪМ ЮРОШ. ЛОВ Ю МАЦЕ!

DRUZTVO UZIVAJTE! VOLIM VAS!





*Адриян*

-      Адрияне, вкъщи ли си? – гласът на майма се разнесе от стълбите и аз замръзнах. Мамка му!

Скрий се в банята. – прошепнах на Елица и тя сбръчка нарисуваните си вежди. – Майка идва. Ако те види ще трябва да отговарям на въпроси, на които не искам да отговарям.

-      Да, майко. Вкъщи съм си. –  извиках. Извъртях се от нея и тя стана, като ѝ метнах тениската ми за да я облече, че да е гола/

-      Боже Господи! – Елица прошепна въртеейки очи, а аз я погледна подканително.

-      Адрияне, маме, защо е заключено? Всичко наред ли е?

-      Да, майко. Идвам. – скрих прашките и сутиена ѝ зад възгланите на дивана и излязох в коридора. Отключих вратата и метър и шесейсет високата жена беше застанала пред нея с ръка на кръста си. О-оу!

-      Ади, всичко наред ли е? Защо си се заключил?

-      Еее, с тия крадци из квартала може ли да е спокоен човек? А, ти защо не си се заключила?

-      Адрияне? – вирна вежда.

-      Да, майко?

-      Не...всъщност...не искам да знам. Нещо за пране имаш ли?

-      Ъъъ...

-      Ох, просто ще проверя. Вие мъжете сте... - заобиколи ме и се насочи към банята. Мамка му!

-      Майко, стой!

-      Адрияне, пак ли си пушил трева?

-      Какво?! Ъъъ, не. Просо...просто исках да те прегърна. Липсваш ми...

-      Ооо, маминото то. Ела тук. – разпери ръце, ухилена до уши и аз приведох почти целия за да прегърна. Елица подаде глава и аз и направих знак с ръка, казвайки ѝ с устни да върви към стаята. Тя изприпка, едвам сдържайки смеха си и аз присвих очи. Как си го просеше просто....не е истина. – На мама момчето. Правите ми се на големи с брат ти, обаче вие още сте си на мама момченцата. – целуна ме по бузата. Отдръпнахме се и тя сложи длан на бузата ми. – Давай сега да оправим прането. – влязохме в банята и тя вдигна коша. – За вечеря какво искаш? Питах брат ти и Ирена, но те казаха че нямат претенции?

Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНАDonde viven las historias. Descúbrelo ahora