Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 19

УСЕЩАТЕ ЛИ КАК БАВНО-БАВНО ВЪРВИМ КЪМ КРАЯ? ДА, И АЗ ГО УСЕЩАМ.

ЗДРАВЕЙТЕ ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, ПОДНАСЯМ ВИ И ТАЗИ ГЛАВА КОЯТО ВЛИЗА КАТО МАЙКА В ДЕТСКА СТАЯ ИЛИ ПОНЕ КРАЯ ДЕ.

И ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА ОТГОВОРЯ НА ВЪПРОСА: НЕ, НЕ ЗНАМ КОЯ ГОДИНА Е В КНИГАТА. СЪДЕЙКИ, ЧЕ БЪДИ МОЯ Е БИЛА В НАШЕ ВРЕМЕ, СЕ ПРЕДПОЛАГА ЧЕ ДЕЙСТВИЕТО В ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ КНИГИ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ РАЗВИВА НЯКЪДЕ В БЪДЕЩЕТО ОБАЧЕ СИ НЯМАМ НИКАКВА ШИБАНА ИДЕЯ СЛЕД ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ КАКВО ЩЕ Е, ТАКА ЧЕ ПРОСТО ЧЕТЕТЕ И НЕ СЕ ВТИЛЯСВАЙТЕ ТОЛКОВА. ГОДИНАТА Е СЛОЖЕНА, ЗА ДА Е ПО-ПРЕГЛЕДНО. ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ЗА КАКВО ГОВОРЯ КАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО. И НЕ, АКО ПРЕВЪРТИТЕ ГЛАВАТА НЯМА ДА ВИ СТАНЕ ПО-ЯКО. ЧЕТЕМ БАВНО КАКТО КАЗВА МОЯТА ЛЮБИМА VanesaGarkova, КОЯТО СЕ ПОГРИЖИ ЗА СУТРЕШНОТО НИ КАФЕ, А АЗ ПЪК СЕ ГРИЖА ЗА СЛЕДОБЕДНОТО.

ИСКАМ ДА СЕ ОТДАДЕТЕ НА ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ЕЛИЦА СЕ Е ОТДАЛА НА УЧЕНИЕТО.

ОБИЧАМ ВИ

НАУ ЕНДЖОЙ

*Адриян*

Постоянно ми беше пред очите. Боже, не я бях виждал от месеци и тази среща ми еба майката от всякъде. Тя беше щастлива, смееше се, говореше с такава охота за сватбата им; за всичко, което никога нямаше да имам. Не и с нея поне. Но мамка му, болеше. Болеше толкова адски шибано много да виждам голямата си любов с друг. С най-добрият ми приятел. Е, беше ми такъв до миналата година. Преди да я целуна на кръщенето на Лев. Да, беше глупава постъпка, но бях пиян. Бях пиян и наранен глупак. А, когато бях пиян или наранен не се славех с много умните си действия. Беше се минала цяла седмица от бала насам и май месец се изниза по-бързо и от сгафило куче. Сестра ми завърши и съответно Елица изкара първият си клас, което бе полято стабилно в дискотеката заедно с момчетата и техните приятелки. Сега единствено учеше Усърдно за изпитите си и беше затрупана от курсови, тъй като краят на семестъра ѝ наближаваше и беше някаква страшна лудница. Сутрин ставаше само и само, за да зелегне над компютъра и учебниците и вечер едвам я отделях от тях. Почти не се хранеше и сякаш гаснеше, а това сериозно ме притесняваше. Не е за вярване обаче, сякаш беше вчера онази родителска среща, на която я видях отново и това между нас каквото и да бе то процъфтя, а всъщност се бяха минали четири месеца от тогава. Тя беше жената,с която най-дълго съм се задържал досега и това беше шокиращо само по себе си.