Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

Глава 3

ДА, ДА, ДА ЗНАМ....НЯМА ПО-ГОЛЯМО СЪКРОВИЩЕ НА ТАЗИ ЗЕМЯ ОТ МЕН. И АЗ ВИ ОБИЧАМ! ТАЗИ ГЛАВА ЩЕ ВИ ХАРЕСА МНОГО, НО СЛЕД КРАЯ ЩЕ ИСКАТЕ ДА МЕ УБИЕТЕ. 

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ....КАТО...КАТО....АБЕ ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТРИРАЙТЕ, ЧЕ ИНАЧЕ ВИКАМ ВАСИЛЕНА С ТИГАНА 

ОБИЧАМ ВИ!

*Елица*

(ЕТООО Я БЕЕЕЕ ПОКАЗА СЕ)

Месец. Цял месец от както започнах работа и срещата ми с онзи жребец. Мисля, че беше безсмислено да казвам, че все още го помнех...и го усещах. Успях да го скрия от майка ми или поне тя ме оставяше да си мисля така, защото дори и когато ме виждаше че видимо имах известни проблеми с ходеното първите два дни тя не казваше нищо, а просто ме стрелкаше с едни от онези нейните типични майченски погледи. Сякаш ми казваше "Знам всичко, но просто те изчаквам сама да си признаеш и спокойно няма да те бия." А, това си беше чист капан...в момента, в който си признаеш видимо успокоен, че няма дажпанката да играе по теб и точно това се случваше - ДЖАПАНКАТА ВЛИЗАШЕ В ДЕЙСТВИЕ! Е, това беше занаят на баба, но и мама се е възползвала от него.  Няма да забравя миналото лято, когато скъпата ми братовчедка Марияна докато бяхме при баба на Горни Окол реши, че трябва да се види със гаджето ѝ, Симеон и трябваше аз да я прикривам. Баба ме пита къде е, аз казвам "До тоалетната е, бабо." и така чакаме наша Марияна час и нещо и накрая баба ги докопа на вратника и чехъла заигра по тогава осемнадесет годишната ми братовчедка, а аз след това и аз и си го изпросих понеже съм я лъгала. Дърта вещица! Ама, пък си я обичах. Чудя се с какво ли щеше да ме набие обаче, ако разбереше че съм се дала на някакъв случайно-срещнат в кръчма? Майко, не исках и да си помислям...по-добре и да не сес тигаше до там, че да разбере защото на въпроса "Чий го дирих там" така и нямаше да мога да отговоря, тъй като и аз самата все още не знаех. Предполагам исках някаква авантюра. Това беше едно от онези случайни решения, които и аз не знаех как взех...просто ми скимна и го направих. По принцип не се славех с постояноството си и с планирането на неща. Бях свободолюбива личност и в повечето случаи просто нещо ми скимваше и го правех на момента. Като да ям банани. По принцип мразя банани, но бръмнеше ли ми муха в главата, че ми се ядат банани - ядах банани.