Болезнено Моя (ВИС-3 №4) II ЗАВЪРШЕНА

КРАЙ

ГЛАВАТА Е ПОСВЕТЕНА НА ПРЕКРАСНИЯТ ЕКИП НА ДОЦЕНТ ДИМИТРОВА И ПО СПЕЦИАЛНО НА СЕСТРА StanimiraAtanasova.ВЪРШИ ЧУДЕСА И САМО ПРИ НЕЯ ДА ХОДИТЕ.

ДА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ ПРАВИЛНО СЕ ПРОЧЕЛИ, ТОВА Е КРАЯТ И НА ТАЗИ ИСТОРИЯ И СЕГА СЛЕДВА САМО ЕПИЛОГЪТ.

ОБИЧАМ ВИ МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО

А, СЕГА НЕКА СЕ ПОГРИЖИМ ТАЗИ ГЛАВА ДА БЪДЕ МНОГ ХУБАВО НАСПАМЕНА

ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КОЛКОТО ЕЛИЦА (И АВТОРКАТА) ОБИЧАТ СЕСТРА АТАНАСОВА

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ <3

*Елица*

Ако съм искала нещо повече от това вече да гушна дъщеря си то това беше баща ѝ да спре да ми лази по нервите непрекъснато и за най-малката болка която усетя да ме кара да ходя в болница. Като например сега. Очаквахме малкото душевадче вече всеки момент и дори се опита да ни извести с присъствието си още на третият рожден ден на Левко, а от тогава се бяха минали вече четири дни и още стисках. Искам Ради да си има своя собствена дата и никой не можеше да ме убеди в противното. Но от тогава се бяха минали четири дни и два от термина ми и все още чакахме. Аз, разбира се, бях темерут както ми казваше Адриян неколкократно и не му отдавах особено значение. Два дни не бяха кой знае какво. Дори и галя му го каза, но това не значеше че не опитвахме да предизвикаме раждане. Днес дори излизах целият етаж и ми остана време за да правим и секс. Въпреки, че секс реално правехме постоянно и бях една от късметлийките, чийто корем не ѝ пречеше и либидото ѝ беше до космоса. Дори бяхме опитали няколко вида ролеви игри и бях на косъм от това наистина да му пусна отзад, но слава богу се отказах в последният момент. Бяха едни хубави забавни девет месеца, седем в нашият случай, в които подлудявах всички около мен, но по думите на Ванеса даже съм била цвете в сравенение с нея.

Много неща се бяха променили за тези няколко месеца, като за начало с Адриян бяхме сгодени, мама започна леко да го харесва макар и да не си го признаваше, най-важното обаче беше че баща ми наистина беше спрял алкохола. Не се шегувам, дори и на рожденият си ден октомври не близна  и цитирам думите му пряко: "Какво ме интересува, че е през седмицата? Аз не пия, другите да се оправят". Това може би беше най-хубавото нещо след Радина насам, което ми се беше случвало до сега. Не знам защо и как, но той беше неузнаваем. Мисля, че не бях виждала тази негова страна от както бяха съвсем малка и по думите на мама това се е било случило след като е разбрал, че съм бременна. Вероятно им дойде малко в повече да ги направя баба и дядо на тридесет и осем, но ако знаех че това ще го накара да откаже алкохола досега сто пъти да бях забременяла. Също така двамата сега работеха по поправянето на брака им, което щяхме да видим дали ще се получи или не, но се радвах за тях. Адриян пък спря да се бие доброволно при това и сега най-близкото до бой, което имаше бе да преподава и буквално ми угаждаше за всичко.  Как да не го обича човек?