Deal //vkook

12

Ехо,влюбената ученичка?!-Джимин размаха ръка пред очите ми карайки ме да изляза от транса,в който бях изпаднал.

Какво?!-казах объркано

От одеве ти говоря,а ти не ме слушаш!-направи се на обиден слагайки ръка на сърцето си

Съжалявам,Чим!-свих устни

Какво става с теб?-повдигна въпросително вежда-да не би..да мислиш за гаджето си вампир?-подсмихна се доволно

Първо:не,не мисля за него и второ: той не ми е гадже!-намръщих се замеряйки го с картоф в лицето

Напротив..не може да се виждате и да правите такива неща,без да сте заедно..-поклати глава отхапвайки от бургера си

Факт!

Но Джимин не знаеше за сделката ни,което отново не бе оправдание за действията на чернокоското. Дори да имаме сделка,не значи,че трябва да се натискаме или срещаме,но той го правеше..

Но ние..не сме заедно..-казах замисляйки се

Ами поговори с него..-повдигна рамене-може пък да е сериозен към теб!

Какво имаш предвид?-насочих вниманието си към него

ЧонгКук никога не е сериозен към никой..-каза тихо въздъхвайки-никога не е имал сериозна приятелка или приятел от последният път..не исках да ти го казвам,но просто..Чон е такъв. Не исках и да се захваща за теб,но все пак се надявам,че ще е различно...

Последният път?-казах объркано-какво имаш предвид?

ЧонгКук е трета година тук..-каза тихо-когато дойде за първи път,бе бисексулен и не бе станал гей напълно,тогава се запозна с едно момиче,ангел,започнаха да се срещат и той бе наистина сериозен към нея. Обичаше я! Даже бих казал,че я обожаваше! Но един ден..я бяха намерили в една класна стая,ухапана..кръвта ѝ бе изпита,а вампир изпие ли кръвта на ангел,ангелът умира! Обвиниха ЧонгКук,защото камерите показваха,че последно той е излязъл от стаята,а момичето не! Той се опитваше да докаже,че не е така,че не я е наранил..но уви,всички страняха от него. Докато един ден не се оказа,че виновен за всичко отново е глупакът Чен..но бе късно,ЧонгКук се бе променил към всички. Бе станал студен и отблъскаваше хората от себе си.

Въздъхнах силно облягайки глава на ръката си-това е ужасно..-прошепнах тихо забивайки поглед в една точка.

Някой се настанява до мен карайки ме да извърна погледа си към него.

Откога не сме се срещали,Техьонги?-гласът на Чен ме накара да въздъхна силно,а татуса на ръката ми започна да пари карайки ме да подскоча леко,което предизвика странни и въпросителни погледи от страна на двете момчета на масата-да не би да те стреснах?-подсмихна се доближавайки се към мен,когато паренето се засили причинявайки ми болка. Изправих се рязко насочвайки поглед към Чим.

Нека тръгваме..-казах бързо тръгвайки към изхода на столовата следван от Джимин,който си нямаше и на идея какво става.

Не му бях казал за сделката ми с ЧонгКук защото се чувствах страшно глупаво.

Те,добре ли си?-намръщи се настигайки ме-тези дни се държиш странно. Замислен си,постоянно носиш тези дълги блузи при положение,че е топло..криеш ли нещо?-повдигна вежда

Моля?!-засмях се нервно-нищо не крия,Чими!-боцнах нослето му,а той кимна леко дори и да се забеляза,че никак не ми вярва.