Deal //vkook

42

Двете стрелки на часовника много скоро щяха да се срещнат.

Аз седях на земята облегнат на леглото си,а в скута си държах скицник рисувайки поредният портрет на ЧонгКук.

Преди половин час му бях писал,а той все още не ми отговаряше,опитах се и да се свържа с него,но без успех.

Притеснявах се.

Вратата на стаята ми се отвори,а аз вдигах рязко глава срещайки поглед с този на Чон.

Куки..-изправих се-къде се губиш?

Имах малко работа,слънце! Ти защо не спиш?-повдигна вежда

Чаках те..-свих устни,а Кук се доближи до мен взимайки скицника от ръцете ми

Толкова е красиво..-прошепна тихо оглеждайки всеки детайл по белият лист-талантливото ми,момче!-целуна ме нежно

Какво си направил пак?-свалих поглед към кокълчетата му,която тъкмо започна да зараства-Куки,пак ли си се бил с някой?-въздъхнах леко вдигайки поглед към него

Не! Малко се ядосах и..ударих вратата на една от вратите на стаите..-щипна бузката ми-защо се притесняваш толкова като то зараства веднага?-намръщи се

Защото не искам да се нараняваш,ЧонгКук! Независимо дали стои или не!-ударих леко рамото му

Хей!-направи се,че го боли държейки удареното място свивайки се-сега ще видиш ти..-бутна ме бързо на леглото започвайки да ме гъделичка

А,нене!-смеех се опитвайки се да го избутам от себе си-ЧонгКук!-смеех се силно ритайки с крачета-Господи! Ще те убия!

Вратата на стаята се отвори карайки и двама ни да насочим погледи към Юнги и Джимин,които бяха замръзнали на място чудейки се какво,по дяволите,се случва.

Мили боже!-каза тихо Чим-чувахте се на вторият етаж..мислех,че някой те коли бе,Техьонг!-замери ме с първото нещо,което намери,а именно чорапите му,които седяха от три дни на земята,а аз все му повтарях да ги изпере и да ги разкара от там

Хей!-изписках леко хвърляйки ги към Чон,който пък подскочи стреснато падайки по дупе на земята-О,Господи! ЧонгКуки!-клекнах до него,а всички започнаха да се смеят

Добре съм,слънце!-засмя се изправяйки се леко-натъртих си дупето..-започна да масажира задните си части

Техьонг ще ти помогне за този проблем..-подсмихна се Джимин взимайки пижамата от гардероба си-затова с Юнги ще ви оставим сами..-бързо излезе от стаята,а възглавницата ми вместо с лицето му,се запозна с бялата врата.

Скарида малка!-извиках след него