28

532 29 1
                                    

Ходех с ръце в джобовите на суичера си,гледайки в земята. 

Трябваше да се срещна с ЧонгКук пред столовата,но реално това,което щях да направя,ме караше да се чувствам като парцал.

Как щях да го оставя. Та аз не можех без него..

Щом стигнах до столовата очите ми спряха на ЧонгКук и Юнги,които си говореха за нещо.

Насочих се към тях лепвайки си фалшива усмивка на лицето.

О,слънце!-усмихна се Чон щом ме забеляза и ме придърпа към себе си,но аз се дръпнах леко преглъщайки буцата,която не ми позволяваше да си поема въздух

М-може ли да поговорим?-казах тихо,а Чон погледна към Юнги,който кимна и тръгна да се отдалечава-Не! Не тук..някъде другаде,важно е!

Добре,Те! Спокойно!-каза леко объркано Чон хващайки ръката ми

Двамата излязохме от училището качвайки се в черният му мустанг.

Бях забил поглед през прозореца,а в главата ми бяха само сцените и нещата,които щях да кажа на Чон.

Усетих студената му ръка на бедрото ми милвайки го нежно.

Сигурен ли си,че всичко е наред? Не изглеждаш никак добре тези дни?-погледна ме за секунда,след което върна погледа си върху пътя

Добре съм!-прошепнах-просто трябва да поговорим..тогава ще ми олекне..

Добре!-кимна с разбиране-всичко е наред!

Deal //vkookWhere stories live. Discover now