Улицата

Първа глава

Урок

-Салир!

Малката дървена кутийка се издигна за кратко и плавно се приземи на масата и чух тих и едва доловим трясък.

-Браво, Иън.Сега направи магията за смяна на цвета.

Издадох  звук, характерен за наранено животно.Погледнах към професор Денч с поглед, молещ за помощ.

-Стига, пингвин.Тази магия я учи миналата година и при  това е за начинаещи.Отиди до етажерката с книги и намери думите за заклинанието сам.

-Добре, професоре.-казах аз с раздразнение.

 След  дълго  търсене намерих учебника, който използвах преди време.Дебелият том със синя корица е доста прашен; отворих на страницата със съдаржанието.Магия за смяна на цвета, смяна на...

-Много е зле, нали , чичо?Та това е елементарно.

-Не е така, Дороти.Просто бързо забравя.-отговори професор Денч, разглеждайки един огромен класьор  зад тъмно кафявото си бюро.

  Мразех Дороти.Тя беше племенницата на моя учител и също се обучаваше при него.По някаква щастлиша случайност става свидетел на всички мои излагации или по-просто казано-присъства всеки час.Не пропускаше да седне на едно избеляло кресло и да набльдава всяко мое действие.Обичам да я наричам Прилеп, защото често лежи с главата надолу.

-Това бе едно от първите заклинания, на които се научих.Това е толкова...

 Дороти не пропускаше възможност да се похвали възможност да се похвали.Мога да кажа, че е някакво дете-чудо-научи се да чете на две , а на шест знаеше два магически езика- класическия и тролския.Вторият е един от най-сложните и описва прекрасно характера на Прилепа, но това е друг въпрос.Тя бе най-добрата ученичка на професор Денч, обича да присъства на чужди уроци и –като за черешката на тортата- е на единайсет.Три години по-малка от мене.

-Професоре, намерих магията.-рекох аз.

-Е, използвай я, пингвин.

 Учителят обича да ме нарича така.Казва, че е заради непохватността ми и черната ми коса, но аз не можех да асоцирам един невинен пингвин с моето име-Иън.

 Върнах се при бюрото, където се намира кутийката.

-Аркус нем!

 Първоначално няма никаква видима промяна в състоянието на предмета, но след кратко чакане цветът започва постепенно да изсветлява, докато не придоби съвършено бяло.

-Постарай се да запомниш точните думи-посъветва ме Денч.

-Сигурно ще ти е много трудно, Гарване.–каза подигравателно момичето.

 Тя би се обърнала към мене с истинското ми име само, ако е с основателна причина, от която зависи живота й.Пингвини, прилепи, гарвани- човек лесно ни свързва със зоопарк.

-Поне мога да си връзвам обувките.

 Тя ме изгледа злобно, което ме зарадва.Не се случваше често да й казвам, че не умее нещо.

-Деца, стига.Намирате се в кабинет, а не в ясла.Иън, направи магия за трансформация.

-Офф...

–Хайде, веднага.

 Професорът умее да запазва спокойствие и говори с равен тон, но понякога става наистина досаден.

-Цял ден упражнявам магии и имам нужда от почивка.Ще изрека заклинанието друг път.

-Знам, че си изтощен, но след седмица заминаваш за Дърн.Моя отговорност е да завършиш учебната година с отличен успех.Искаш ли да си добър маг?

-Да, искам.-отговорих монотонно аз.Чувам този въпрос от години.

-Радвам се тогава.Ще продължим сутринта, защото стана време за вечеря.Трябва да се прибираш.

 Сбогувах се с професора и гадната му племенница и се запътих към общежитията, принадлежащи на възпитаниците на местните магьосници.

Една седмица .Една седмица до пътуването ми до Дърн, който е нещо като втори мой роден град.Не съм виждал мама, тате и Дон от почти година, заради натовареното ми обучение в сферата на магиите.Нямах търпение.