Улицата

Единадесета глава

Камъни

Все още тичах, но този път не бях до Дорис.Движех сред пусто място с пясък и огромни камъни.Краката ми натежаваха все повече и повече, което превръщаше  ходовете ми в предизвикателство.

Бягах по права линия и чувствах, че обувките ми ще се скъсат.Не знаех кога трябваще да спра или от колко време съм тук.молех се отново да видя онази бяла лента, но пред мен нямаше нищо.Забелязах, че на около пет метра има нещо голямо, което не бях видял по-рано.

Оказа се камък.Просто камък.Бях сигурен, че това не е знак за финал, а просто обикновено препятствие.Предметът бе  неестествено гладък, висок и широк, което изключваше възможността да го заобиколя.Оставаше ми само едно-да се катеря.

Когато бях малък, обожавах изкуствените стени и стигах до върховете им без проблем, но нямах никакъв успех с камъка.Падах по гръб, при което чувах странни звуци, идващи от тялото ми.Стичаше се пот, но продължавах с опитите си.Накрая успях да стигна до другия край без подхлъзвания.

Пътят продължи с поредица от други камъни с различна големина и това ми позволи да заобиколя някои от тях.Чувствах, че цялото ми тяло е стоманено и трудно виждах, защото слънцето бе ослепително.Виждах само петна:жълти за пясък и кафяви и сиви за препятстията.Жълто, сиво, кафяво-този ред изглеждаше никога нямаше да спре.Ако спра сега, щях да загубя още от първия ден.

Бледо и черно петно стоеше до мен.Първоначално не му бях обърнал внимание, защото бе неподвижно, но тази негова особеност бе нарушена при вдигане на нещо.Знаех, че това е илюзия, създадена от собственото ми въображение.Бях сигурен.

-Не спирай.-каза силуетът и аз го послушах.

Веще не бях на онова място, което бе подобно на пустиня, а в мрачна гора с много дървета, които попречваха на слънчевите лъчи да достигнат до мен, но, като се замисля, те май въобще не съществуваха.Имаше мъгла и бе студено, а аз нямах връхна дреха.Тичах умерено, за да не се уморява бързо.Бях направил грешката да се движа с максималната за мен скорост в началото, когато все още бях при онова поле.В сравнение с пясъка и камъните, тук бе изпълнено с най-различни неща.Храсти в много нюанси на зелено се намираха от двете ми страни, чуваха се приглушени звуци на птици.Обстановката бе леко зловеща, но едно бе сигурно-нямаше никакви препятствия.Чувствах болка, но не спирах.

  Последното повдигане на левия ми крак не бе същото.Вдигнах крайника си, но не усетих той да се приземява на влажната земя.Почувствах несигурност.Нямах време да реагирам и десният ми крак последва другия.Усетих прохлада от нещо... вода, която по-късно разбрах, че  е мръсна.Тиня заобиколи в тиня.

Всичко потъна в мрак.