Втора глава

160 11 0
                                    

Пътуване

  Понеделник.Обикновено го свързвам с много учене на магии за напреднали и абсурдно колиюество термини за научаване.Днес е различен, защото лятото започва и трябва да се прибера вкъщи за ваканцията.

-Най-накрая се връщам в Лондон и ще се повозя на метрото.-каза Тим, докато търсеше зарядното на телефона си в общата ни стая.

-Не може да се сравнява с мачовете в Манчестър!-въодушевено рече Брайън, докато се опитваше да си мие зъбите и да обикаля едновременно с това тясната стая-Готов ли си с прибирането, Иън?

-Разбира се.

 Съквартирантът ми не ми повярва, защото погледна скептично към празния ми куфар.

-Спокойно, има още час до тръгването на първите влакове.-защитих се аз.

-Да, вярвам ти.

 Понякога Брайън става адски досаден и , поради тази причина, имам навика да го наричам Червей.Като се замисля, няма никаква логика.Определено трябва да престана с тези прякори.

 Някой почука на вратата.Тим стана от леглото си и отвори, от което последва тих разговор с непозната жена.Момчето любезно се сбогува с нея и ни съобщи:

-Хора, трябва да отиваме на гарата.

-Но нали можем да стоим до осем!Сега е седем.-оплакох се аз.

 Брайън се приближи до мене и ми показа ръчния си часовник.Малката стрелка сочеше една малка черна осмица.Съквартирантът ми отвори пълната си с пяна уста и каза със задоволство:

-Предупредих те.

 Няколко пръски от пастата за зъби се стовариха върху лицето ми.Да, Червея е досаден, но повечето пъти се оказва прав.

 Обърнах се към  черния си куфар и тихо измърморих защо не приготвих багажа още вчера.Дрехите и дебелите тонове няма да се приберат сами.

                                                                            ***

  Успях да изляза от общежитието след няколко ругатни от страна на чистачката.Бях след последните излезли, но когато пристигнах на гарата, тя все още е пълна със сънени момичета и момчета, които чакат да се приберат по домовете си, който бяха в Ирландия или пък Великобритания.Много малко от учениците- включително и мене- чакат последния сутрешен влак, който минава през шотландски градове.

УлицатаWhere stories live. Discover now