Девета глава

36 3 0
                                    

Завист

Събудих се с пресъхнала уста и установих, че още бе нощ, защото не виждах никаква светлина през тънките пердета.Взех шишето си от раницата, която бях оставил до леглото.Станах и преди да изляза от стаята, забелязах рошавата коса на Марк под неговата завивка.

 В коридора бе светло и бързо стигнах до банята.Близо до нея и помещението със синия пръстен бе стаята на Дерек, чиято врата бе леко отворена.Не обърнах внимание и пуснах чешмата, за да си сипя вода, а после бързо  се отправих към леглото.Чух приглушени гласове и спрях.Никога не съм бил клюкар, но нещо ме накара да се заслушам:

-Не мога да повярвам, че е в Състезанието...

-Ъм...така е...-добави притеснен и тих глас.

-Записа се само преди ден, а аз си купих билет преди месеци, пф...-рече първия с глас, който излъчваше надменност, надутост.-Дано се провали...

-Мразя го.

-На същото мнение съм.А ти какво мислиш за...

 Краката ми всякаш потънаха в земята, след като чух част от този разговор.Веднага установих, кои са участниците в него-Рамона и Дерек.Явно конкуренцията наистина бе жестока, но едва ли могат да ми сторят нещо по-лошо от това да говорят зад гърба ми.Пих малко от бутилката си и отворих вратата на стаята си.Заспах.

УлицатаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora