Улицата

Четиринадесета глава

Спокойствие

Орхидея седеше под огромното дърво, докато слънцето огряваше ярко гората и синигери стояха по тънки клони, наблюдавайки зорко света около себе си. Бе от онези пролетни дни, в които бе абсурдно топло и изненадващо спокойно. Твърде спокойно.
Елфът обичаше да посещава това място, защото бе толкова уединено, бе като отделна част от света, в която не се допускаше никого. Тази гора бе начин Орхидея да забрави за проблемите си, които включваха депресиращия и раздразнителен курс за млади елфи и кавгите с нейната приятелка, която не искаше да я придружи на Панаира, защото "никой няма време за такива детински неща". Разбира се, да не забравяме и ежедневните проблеми като неработещи химикалки, досадни хора и нелепото и напразно очакване за добри резултати на елфски тестове. На Орхидея ѝ се искаше всичко и всички да изчезнат...
Времето минаваше бавно и момичето хвърляше камъчета в близкото езеро. Спомни си как веднъж бе толкова ядосана и искаше възможно най-скоро да седне някъде, но проблемът бе, че тичаше яростно без да гледа и не бе забелязала водата пред себе си. Секунди по-късно плуваше в застояла и мръсна от тиня вода.
Орхидея все още хвърляше камъче след камъче.

Чу се шум. Елфът рязко обърна глава в посока на досадния звук. Листата на едно трептяха. Появи се малка жълта искра, но Орхидея си помисли, че си въобразява. Тя погледна надолу и втренчи поглез в черно лъскаво петно, което наподобяваше обувка.То встъпи напред и тогава се появи една огромна фигура.
Мъжът гледаше с надменен поглед, който доби объркан вид след съзряването на девойката. Нито непознатия, нито Орхидея бяха предупредени за тази неочаквана среща.
Бе облечен в костюм от червен и скъп плат. Въпреки яркия цвят на ризата му, малък гердан с хикс се открояваше. Момичето свърза този символ с хората, които живееха в града, който се намираше на около километър от гората. Те говореха с висок глас и правеха странни неща с ръцете като да удрят леко някого. Приятелката ѝ Фиби бе казала, че това е "потупване", а реакцията бе учудване, примесено с незабележима надежда, че човеците не са чак толкова големи диваци.
Мъжът носеше черно наметало с тънка ивица. Наивната комбинация от дрехи напомни на Орхидея за странните обичаи на хората, които включваха удряне на ръцете при впечатление и говорене с непознати.
Новият посетил на гората бе възвърнал вида си на високомерен и съмнителен човек. Той отвори устата си, за да изрече едно кратко и ясно изречение, което накара елфът да си спомни всички моменти със семейството ѝ, Фиби и съучениците ѝ (както и за учителите от елфския курс):

-Имаш две възможности.