Тринадесета глава

20 3 1
                                    

Събуждане

-О, хайде, де...

  Нещо много тежко ударри лявото ми бедро и леко отворих очи.Почувствах миризмата на трева и повдигнах леко глава. Видях някакво  размазано черно петно, което наподобяваше чифт кубинки.Чувах приглушен на нечий разговор и реших, че съм видял достатъчно от това, което се случва около мен.Единственото нещо, което знаех беше, че съм легнал на земята,а точно в този момент това бе предостатъчно информация и избегнах да научавам повече по един лесен начин-заспах.

                                                                                 ***

-Моят учител е Леонардо Дорис.

-Помогни ми, Иън.

-И ти си като тях.

-Не мога да отида никъде, помогни ми.

-Знам, че ще го направиш, Иън.

 И Орхидея ме бутна в мръсното от тиня езеро.

                                                                       ***

-Аз съм Сънчо... и ида от

горица...да ви кажа-а...

-Какво става?-попитах аз и се изправих.Огледах се наоколо, но нямаше нищо, с което да се защитя от това грачещо създание, което се намираше в един тъмен ъгъл.Виждах само очертанията му.

-О, ти се събуди, най-сетне.-рече Марк и дойде при мен.

-Ти ли пееше?

-Ами, да...Ти спа близо пет часа и толкова се отчаях, че започнах да пея детски песнички.Сега по-добре ли си?

-Намирам се върху изсъхнала трева, колко добре мога да бъда?-попитах съквартиранта си, а той просто ме погледна празно.

 Разбрах, че бях в Котватат.В моята стая, в моето легло, което бе с меки и удобни завивки.Почувствах се толкова добре, но после погледнах дрехите си:единият ръкав на тениската ми липсваше, а панталонът ми бе изпълнен с всевъзможни дупки, което го правеше да изглежда овехтял.Нямах никаква представа как се бях озовал тук.

-Донесох те на ръце.-отговори Марк всякаш четеше мислите ми.

 Игнорирах този абсурд, че мой приятел ме е довел по този начин и попитах за първия ден от Състезанието и момчето ми каза, че всички сме тичали до червена линия и той бил победителят.Според него съм се движел невероятно бързо и после просто съм изчезнал, но Дорис се направил, че нищо не вижда.Цялата група ме е чакала почти час и Рамона много се ядосала, че ''учебният процес е нарушен, заради един дрипльо''.Тогава Жустин ме ритнала с обувката си в опит да се събудя, но аз само съм си бил вдигнал главата.Тогава разказах на Марк за тичането.Казах за всичко-болката, камъните, тинята, катеренето, мрака в онази гора.За всичко, но не и за онзи елф.Цялата история беше много странна и от двете гледно точки и нещо не беше, както трябва.

-Каза ми, че съм изчезнал, но тогава как съм лежал на тревата?-попитах връстника, докато умът ми се опитваше да преосмисли всичко.

-Всички се бяхме запътили към една дървена маса за пикник, за да седнем.Дерек ни уверяваше, че може да направи курабийки с пръчката си. Господин Дорис бе отказал да дойде с нас и по едно време ни повика.Ти беше там.

-Тогава ще попитам него, къде е?

-Каза, че заниманията за останалата част от деня се отменят, защото не можем да продължим без теб.Отиде в града, защото се нуждаел от някакви неща.

-Е, сигурно ще се зарадва да ме види.-рекох аз и си представих намръщеното лице на учителя ни и черната му мантия със сива ивица.

-Мислиш ли?-попита суъченика ми всякаш мислеше, че Дорис е някакъв робот, който не изпитва емоции.

-Какво имаш предвид?

-Не разбираш ли, Иън? Ти направи задачата грешно, трябваше просто да бягаш.Всички тичахме-не отивахме да се катерим по камъни и да ходим в мрачни гори. Определено господин Дорис ще те намрази, та той е перфекционист.

-Ами, ако всички вие го направихте грешно, а само аз правилно?Замисли се.

 Марк изпъна краката си, протегна ръце и показа една крива усмивка:

-Може би...

УлицатаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora