Улицата

Седма глава

Котва

В Котвата винаги светлината беше притъмнена и имаше лек мирис на ароматни свещи.Някои биха сметнали всичко това за уютно място , ако прибавим и огромните стари мебели, но в действителност нямаше кой да се наслади на къщата с изключение на работливите, но и егоистични слуги и странния домакин.Когато слънцето залязваше, прислужниците отиваха при своята малка пристойка, която се намираше близо до гората в Дърн.Тогава за собственика на имота настъпваше самота и тъга, но той бе свикнал с това.Бе известен и уважаван в магьосническия свят, беше във всички учебници по история на вълшебствата-от дебелите томове на шотландските школи до тънките любителските издания, за които наддаваха дами със скучен живот, които искаха да си спомнят за "добрите, стари времена".Той бе помогнал ужасно много за развитието на своя свят, бе се сражавал в битки срещу бунтуващи се създания и бе приятелски настроен, но това минало.Сега само се разхождаше из родния си град, оплакваше се от новите поколения "магове", които за него бяха просто смахнати деца с умствени проблеми и посещаваше банкети.Ако трябва да се обобщи, той бе станал като Котвата-мрачен.

Животът му бе монотен, ако изключим онова време от началото на лятото, когато обучаваше потенциални вълшебници.А и тазгодишните промени...Той погледна ръчния си часовник, кимна на жената, която взимаше таблата с чай и бисквити и отиде до огледалото.Не може да се отрече, че имаше отегчителен живот, но имаше зашеметяваща визия.Дългият черен плащ с почти незабележима сива ивица почти достигаше земята, прошарената къса коса бе сресана идеално, а над яката на светлосивата риза се виждаше част от черна кожена връзка.На нея бе закачен малък хикс-само хората от магьосническия свят знаеха за какво е това.Отправи се към входа на голямата къща.

За момент забрави колко много мрази вълшебния свят, а и всичко останало, погледна върховете на обувките си и изпадна в (незабелижима) еуфория.Да, Леонардо Дорис очакваше новите си ученици.

Бележка от автора :
Леонардо Дорис, Леонардо Дорис-по-добре да запомните това име, защото ще го чувате доста често, ха-ха!
Тази глава сигурно ви се е сторила малко-о объркваща и затова ще кажа, че представлява описание на учителя, който ще обучава Иън и другите по време на Състезанието.Гледната точка бе от неутрален разкачвач, а не от господин "за малко да не отида на откриването", което е нещо и сигурно няма да се повтори в следващите глави.
:)