Улицата

Дванадесета глава

Гора

Студена ръка докосна челото ми и отворих очи.Огледах се.

Все още се намирах в лишената от сввтлина гора, но разликата бе, че вече не тичах, усещайки болка при всяка нова крачка, а се намирах на земята.Дрехите ми бяха прилепнали плътно по тялото и бях мокър до мозъка на костите си, което ми подсказа, че някой ме бе извадил от мръсното езеро и това се бе случило съвсем скоро, може би преди минути.Погледнах по-внимателно и забелязах дребна фигура пред мен.Гледаше ме с любопитен поглед и очакваше да кажа нещо.То ми подаде ръка , за да ми  помогне да стана, при което кимнах в знак на благодарност.Изправих се след няколко охкания и застанах на няколко крачки разстояния от събеседника си.

-Аз съм Иън.-рекох аз с прекракнал глас и внезапно изпитах желанието да изпия няколко литра вода наведнъж.

Очаквайки да чуя представянето на миниатюрното дете, започнах да го изучавам.Ако имаше трети човек, той със сигурност би се очудил от тази тишина.Никой от нас не говореше, което направи мястото да изглежда още по-зловещо.Определено не харесвах комбинацията от тъмнина, влажност и мълчание.

Момичето бе с около две глави по-ниско от мен.Имаше дълга лешникова коса, бледа кожа приличаща на порцелан и носеше бяло парче плат, което служеше за рокля и неговата семплост придаваше някаква невинност на девойката.Бузите ѝ бяха румени и с това правеха лицето ѝ да изглежда симчатично, а пък цветът на ококорените ѝ очи, които все още не можеха на повярват, че притежавам способността да говоря, бе зелен.Момичето имаше вид на едно обикновено дете, което обича цветя и игри и без причина се намира на това тайнствено място вместо на някоя слънчева поляна, обградена от своите весели приятели, които също имат розови бузи и рокли.Но не беше така.Тя имаше цел, която ѝ бе определена от раждането, а именно да се грижи за една от най-важните части на магьосническия свят, която представляваше неговата природа.Да се грижи за нея, да бъде част от нея, защото тя не бе обикновен човек, а едно нежно създание с голяма отговорност, което бе точно където трябва да бъде.

Имах чувството, че са изминали няколко скучни и мъчителни часа, които едва ли ще приключат скоро, но грешах.Момочето повдигна леко глава преди да започне да говори и отново погледнах към продълговатите ѝ уши.Тя бе елф..
-Орхидея.-каза тя с крива усмивка.