Улицата

Осма глава

Истина

  Ферей Уилямс не беше лош човек, но ходеше много бавно, което е недостатък за водач на група от пет деца, които искат да стигнат възможно най-скоро.Ходенето премина в пълно мълчание, ако изключим безмислените коментари от ръководителя ни, които се надяваше да се засмеем на неговото остроумие, но очакванията му бяха безуспешни.минахме по пътека, обрасла с трева и се наложи да прескачаме няколко локви кал, но накрая стигнахме невредими до къщата, която щяхме да обитаваме за неопределено време-Котвата.

 Тя беше огромна и оцветена в тъмни цветове като лилаво.Огромният черен покрив бе построен  от голямо количество керемиди.Създаваше чувство за някакво тайнствено величие.Господин Плащ ни спомена по време на пътуването, че от задната страна на постройката има огромна котва, която бе подарена на собственика от негови приятели от магьосническо семейство.С това искали да му благодарят за неотлъчната подкрепа по време на Войната срещу троловете.Определо собственикът бе добър човек, нали?

 Изкачихме няколко стъпала и се озовахме пред входната врата, на която имаше правоъгълна бяла табела.На нея бе изписано с красиви ръкописни букви ''Леонардо Дорис''.Те не се свързаха с несъразмените символи на останалите надписи в нашия свят, което бе ясен знак, че уважаваният магьосник предпочиташе реда пред хаоса.Господин Плащ почука на вратата и спря след като се чу тропане по пода от вътрешната част на къщата.

-Той идва, деца.-каза водачът ни развълнувано всякаш бе единственият от нас с невероятната способност да чува стъпки.

  Имаше тих звук от отварянето на портата и пред нас-група състезатели-се показа човек с прошарена коса, прошарена къса коса и сива риза, както и черна мантия, която определено бе по-красива от тази на Ферей.Бе съвсем обикновена, но подхождаше на собственика си.Магът погледна с задълбочен поглед всеки един от нас, като накрая се спря на водачът ни с очакване да чуе нещо от него:

-Добър вечер, господин Дорис.

-Добър вечер.-отвърна на поздрава бъдещия ни учител с монотен глас, характерен за портиер, който трябва да говори с много хора.

-Аз, ъм, доведох децата, които ще се състезават за място в Съвет.Може ли да влязат.

-Аха.

 Познавах Уилямс от днес, но бързо разбрах ,че е притеснен.Той потърка дланите си, попита събеседника си дали са ни осигурени легла за пребиваването ни и му даде да се подпише на една вълшебна дъска, която създаде с магия с просто изричане на няколко думи.След като всичко бе уредено, господин Плащ ни пожела успех, сбогува се и си замина.Менторът ни показа знак да влезем и после затвори вратата на Котвата.Това бе нещо като сбогуване с нормалния свят, защото сега или по-скоро за неопределено време щяхме да обитаваме единствено вълшебния свят.Новият ни преподавател застана под един полилей и рече: